Проект "Чужденецът"
Човек на 21-ви век
Днес ви срещаме с един човек, който на пръв поглед не се различава по нищо от всички нас. Не са му чужди нито пороците, нито щастливите моменти в живота. Житейските му възгледи го правят малко по-странен и особен, според разбиранията на повечето хора. Какво може да накара един човек да избере България, най-слабо развитата в икономическо отношение държава в Европейския съюз, за своя родина. Мотивите за това решение са дълбоко скрити в историята на един човешки живот.
Виктор Александрович е роден в Украйна, град Димитров, Донецка област. По професия е подземен елтехник (миньор). Повратен момент се явява периодът на военната му служба. Именно тогава осъзнава, че не може да живее на едно място. Оказва се човек-космополит, гражданин на света, който има нужда да поеме по свой собствен път.
Виктор пристига в София на 5-ти май 1996 г., заедно с негов приятел и двамата отсядат при познати в София. „Един месец се опитвах да уча езика” – разказва украинецът. По стечение на обстоятелствата се озовава в село Широки дол, където живее и в момента. Там се запознава със своята бъдеща съпруга. Женят се през 1998 г. и няколко месеца след това се ражда дъщеричката им. Осигуряването на средства за ежедневните разходи се оказва доста сложна задача. Виктор няма постоянна работа и е принуден да се върне отново в София. Живее по квартири, работи като перален техник. Притиснат от безизходицата, през 2004 г. се връща в Украйна, а след четири години идва отново в България. Междувременно дъщеря му, която е вече 16-годишна девойка, завършва украинско училище и владее перфектно няколко езика – руски, български и украински. Житейските препъни камъни се оказват непреодолимо препятствие и причина за раздялата на Виктор с неговата съпруга.
Нуждата го заставя да работи каквото му изпадне, за да се издържа. Вече четири години животните се оказват неговото спасение. В момента пасе овцете на един от крупните стопани в района, защото няма друга работа. Те му осигуряват досег с природата и препитание. „Овцата има манталитет. Много пъти съм го забелязвал”. Според героя на нашия разказ, грижата за животните е доста интересно занимание. Виктор отглежда и зайци, които обаче не са негови, а на хазяйката му.
Другата негова страст е техниката. Със завидна лекота му се отдава да поправя разни неща. Очите му заблестяват, когато види някое старо радио. За съжаление електрониката се усъвършенства непрекъснато, а имигрантът от Украйна не е много в час с последните новости.
Като всеки човек и Виктор има мечти, които са в съвсем човешки план. Надява се някой ден да се сдобие със собствена къща, защото и в момента е на квартира. Друго си е да имаш свое убежище, жилище, в което може да останеш сам със себе си, а не да си непрекъснато по квартири на принципа – днес си тука, утре не. Според Виктор, да купиш имот в България с пари, изкарани от честен труд е мисия невъзможна. Той се надява да продаде семейната собственост в Украйна и получените средства да инвестира в страната ни. За да стане това, дъщеря му трябва да навърши 18 години. „В България, ако не си мързелив, гладен и без дрехи няма да останеш” – споделя авантюристът. Мечтае си и за телефон с видеокамера, която да запечата някои от вълнуващите моменти в природата – гнездо с новоизлюпени пилета или някоя току-що открита костенурка.
Има много причини, поради които Виктор би останал да живее постоянно в България. За годините, прекарани в страната ни е успял да създаде много приятелства, повече отколкото в Украйна. ”Въпреки трудностите мога да кажа, че има напредък”. Най-сериозният мотив, който може да го задържи тук за постоянно е неговото момиченце.