История
Селата от самоковско в началото на 20 век – Рельово
Рельово
Местното предание казва, че дошел некой си Хрельо с братята си Гуцо и Продан. Хрельо останал тука и основал Хрельово, Гуцо – Гуцал, а Продан – Продановци. Тоз Хрельо е севастократорът Хрельо, Душанов войвода, владетелят на Мелник и Струмица, ктитор на църквата и кулата в Рилския мънастир, която съградил на 1332 г. и погребен на 1343 г. пак там. Може да се предполага, че той владел и този край за известно време, та селото се нарекло на негово име или пък това е направил българин болярин в знак на приятелство и почит към него. И до днес жителите на съседните села казват за рельовци, че са елини, име с което зоват нашите стари чужденците; че се отличават с грубите си нрави и обноски, не почитат празниците и пр. Това население е доведено тук през XIV в., наверно от Кратовско или планинско-рударски места, за да плави железния пясък. И до днес има семейство у селото с прекор Вардаров.
Селото е на 900 м. височина; разположено на един завой, гдето почти в всяко време играе ветър; под порочицата Стаки дол, Маклища, Драгомен и Рельово; на шосето Самоков – Радомир; по брега на р. Палакария, която прави тука една голема извивка. Понеже наклона на водата тук е малък, затова се образуват от същата река блата, които летно време пресъхват. Духа „горнио” ветър от запад, „долнио” от изток, „мъгларо”, а по-резко „юго”.
В турско време тук имало край пътя ханища, гдето спирали закъснели за Самоков пътници, идящи от Радомир, Трън, Брезник и пр. Тогава този път много работил, защото свързвал центъра на санджака – Самоков, с неговите административно подчинени селища.
По-важни места около селото са: Калугерица, Басировец, Яничара, Лучина падина, Гораново селище, Агови ливади, Шехтанка, Ръжана, Селиман, Кременица, Вишино бърдо и пр.
В турско време населението се занимавало с рударство; и до днес зеят над селото голи баирчета, изрити от пусканите от горе вади. Никъде другаде в палакарския край не е застъпено така добре земеделието както тук; За пръв път в Самоковско тук почнаха да сеят цвекло, слънчоглед и пр. Ето защо това село се сочи за образцово и в предстоящите опити на агрономството. Някога в селото имало пет семейства мизилджии, които отглеждали коне за царската поща и се ползвали пред властта с известни привилегии. Селото имало на 1873 г. 62 къщи с 305 души мъже, на 1900 г. – 926 жители, на 1910 г. – 1163 жители, на 1920 г. – 1219 жители, на 1926 г. – 1367 жители.
Къщите са с широки дворове, от които една част е отделена за градина. Всека къща се състои от три части: огнище, килер и стая (одая). Под килера е зимника, рядко и под стаята. Лете почти не се влиза в стаята, а в огнището, гдето е водника, дулапа с лъжиците, съдовете и пр. Над гредите са поставени дъски, омазани отгоре с кал, та се образува така наречения потоп, на който зимно време се поставят царевиците и пр. В турско време къщите били покрити с слама, а сега с керемиди. Прозорците и вратите са малки. Обикновено в огнището има две врати, от които едната води в двора, а другата – в градината. На средата на огнището (антрето) е самото огнище, около което вечерно време се топлят и разговарят по-старите членове на семейството. От известно време вече в стаята се туря и ламаринена печка.
В двора има една или две плевни, хамбар, кочина, обор и фурна. Хамбарът е от греди и дъски, с подпори отдолу, преграден на неколко отделения, пресеци, за поставяне на разни видове храни. Богатите селяни имат големи плевници, в които се пускат добитъци да тъпчат сеното. Напоследък се правят край плевните сайванти за инвентара и излишъка от храната на добитъка.
Преобладават хора с сини очи, руси коси, с гъсти вежди и тесно чело, правилен нос, къси и дебели мустаки, овални бради, широки плещи, здрава мускулатура, на ръст средни, по-красиви мъже от жените. Те са с открит характер, малко нервни, пъргави, работливи, предприемчиви, завистливи, инати и много пестеливи. Носят се небрежно, попръжат по навик, женат се млади. При среща се поздравяват само съселяните, а не и чуждите хора, с което обръщат вниманието на другите палакарци. При важни семейни решения се взема и мнението на жената. Вкусът към хубавото не е много развит. Храната е проста, като се яде повече хлеб, а малко готвено.
Старата църква – „Св. Никола”, е правена на местото на друга на 1852 г. Тя е изписана от Н. Ив. Образописов – Консулата, а новата – „Св. Рангел”, е свършена преди една година. По-рано в селото имало прогимназия, а сега само основно училище, с солидна училищна сграда.
Рельово е дало за обединение на българското племе в двете последни войни 33 човешки жертви.
One Comment