Проект "Чужденецът"

Планинска спасителна служба в България на 80 години

  Винаги, когато става дума за бедстващи хора в планината, неволно потръпваме. Понякога добрите намерения за разходка или някакъв вид туризъм се превръщат в неочаквано загубване на верния маршрут и бързо, неусетно изпадане в ситуация на бедствие. В тези минути, а понякога часове и дни, човек е изправен пред множество въпроси и решения, които не винаги са най-добрите. Но има хора, чиято професия е да помагат – това са планинските спасители. Специално обучени и с доста професионален опит, те се впускат в дебрите на планината, за да извършат най-благородното действие – да спасят човешки живот.
  Наши съграждани, упражняващи тази професия, са Петър Терзийски и Костадин Касабов от Планинска спасителна служба Самоков – Рила, база Боровец. Както и двамата подчертаха, целият им съзнателен живот е преминал в планината и е свързан с нея. Костадин Касабов разказва, че като деца често са ходели и карали ски на Ридо. Приоритетно е било за децата да спортуват, оттук съвсем естественото продължение на любовта към планината, е изразено в настоящата му работа. Петър Терзийски от 1975 година е планински спасител, а началник на базата в Боровец е от 21 години. Преди това се е занимавал с алпинизъм. И двамата казват, че средата им е повлияла да изберат тази професия. Разказват, че Планинска спасителна служба в България тази година навършва цели 80 години. Създадена е от ентусиасти, любители на планината. Това свидетелства за добре изградената традиция в тази сфера.

  Петър Терзийски и Костадин Касабов са имали възможност да попътуват извън страната и да съберат впечатления как се случват нещата и в другите „бели” страни. Често говорят за Алпите и как цялата им политика там е ориентирана към намиране на добри кадри в сферата на туризма. Практика, която и тук е необходимо да е с приоритет. Там са въведени почасови карти, което улеснява скиорите. Това е много удобно и може спокойно да бъде приложено и на местно ниво, но политиката тук е друга.
Планинската спасителна служба може да се похвали с това, че по подготовка и екипировка е на европейско ниво.
 „Планинската служба в България е като всички останали в Европа, членове сме на международната организация „Икар”. В нея членуват всички служби като нашата.  Всяка година се правят семинари, на които се излиза и се показва най-новото по отношение на спасяването в планината. Това, което се прави във Франция или Австрия се прилага и тук. Може да се каже, че нивото на работа е доста високо. Курсовете, които се провеждат в нашата служба също са на ниво. Ако човек иска да стане планински спасител, курсът е с продължителност от 4 сезона (зима – пролет – зима-пролет) и включва към 160 часа медицина. Това се прави, за да може спасителят да е запознат с условията на труд и трудностите. Много е отговорно и се изискват добри познания в областта. В България има 33 отряда доброволци, а щатните спасители са към 42 човека в страната. В Боровец сме 17 човека, като 10 са сезонно. Разстоянието от Белмекен до езерата, като охрана, е в самоковския район. Доста е обширно”, разказва Петър Терзийски.
  Професията на планинския спасител е смесица от доста компоненти – смелост, инициативност, добре развити инстинкти и възможност за бърза и навременна реакция. За това дали от всеки желаещ става добър спасител, Петър Терзийски казва: „Доста хора имат желание и стават за тази професия, но не във всички има призвание. Защото определено длъжността на планинския спасител е призвание. Изискват се сериозни хора с добра подготовка. Тук няма място да се чудиш дали да бъдеш, или да не бъдеш. Необходимо е желаещият да бъде на ниво и да може да реагира в ситуация  на предизвикателствата на планината, освен това да кара добре ски във всякакъв терен, да бъде отговорен и да има добра медицинска подготовка. Едно е да искаш, съвсем друго е да можеш”.
  За да се избегнат или поне да се намалят инцидентите в планината, от Планинската спасителна служба алармират да се четат указателните табели, те са насочващи. Освен това, когато човек предприеме разходка или кара ски в планината, е много важно да знае къде отива. Ако е скиор, да кара внимателно и да пази този пред него, както е в шофирането. Важно условие е и пистите да отговарят на нивото на скиора. Трябва добра екипировка и зареден телефон, за да може в момент на нужда, планинските спасители да получат сигнала на време.
  В тази връзка, изпадналите в бедствие могат да сигнализират на дежурния телефон в Планинската служба 0887 100 243 или на телефон 112. „ Най-добре е да се позвъни на 112, а оттам насетне ние вече имаме възможност да направим конферентна връзка и да помогнем с каквото можем. Много е важно този, който търпи бедствие, да знае, че едно обаждане навреме, а не търсене на начини на самостоятелно решаване на проблема, е от особено значение за спасяването на живота му”, обяснява Терзийски.
Относно техниката – Планинска спасителна служба – клон Боровец,  може да се похвали с добро оборудване – моторни шейни, санитарни линейки, канадски шейни, хеликоптер и авариен склад с всичко необходимо, свързано с дейността им.
  Сезоните в тази сфера не се повтарят. Изминалият беше със значително по-голяма снежна покривка от настоящия. По медицинския им журнал, в сравнение с миналата година, са записани към 30-40 случая повече. Забелязва се отлив на туристите от Западна Европа, които са добри скиори. Когато туристите са със слаба подготовка, се увеличават травмите.
  Фрийрайдърите са онези екстремисти, които понякога създават значителна работа на планинските спасители, най-вече заради желанието си да карат на най-различни, почти непроходими планински склонове. „Определено търсят екстремните места за каране. Напоследък при тях тече процес на обучение. И самите те се подготвят, както в Западна Европа се налагат едни принципи, които човек трябва да се спазват, когато попадне в планината – да разполага задължително със сонда и лопата. Един изключително важен уред е т.нар пипси. За да може да се помогне на човек, ако попадне в лавина. Да не забравяме и факта, че има лавини, в които ако човек попадне, няма спасение”, обобщава Терзийски.
  Спасяването на човешки живот е наистина най-благородната постъпка. Това стои в основата на работата на планинските спасители. Затова дейността им е специфична и твърде отговорна, особено в условията на зима и на планина. Понякога обаче късметът не е достатъчен. Или сигналът за бедствието не е подаден на време, или лошите атмосферни влияния са причината за смърт. Ето какво споделя за финал Петър Терзийски: „Много е неприятно, когато знаеш, че си направил всичко възможно, но не си успял да помогнеш. Доста пъти сме вадили мъртви хора от лавини. Търсенето на изгубените в планината също е доста страшно. То продължава понякога с дни. Трябва да мислиш по начина, по който мисли бедстващият. Човек, когато е спасител, добива инстинкти, има различни изградени импулси в себе си, добра интуиция – неща по-силно развити от тези на обикновения човек. Нашата работа е призвание и отговорност. Има ли сме много хора, които сме вадили от лавина и една част, за най-голямо съжаление, мъртви. Преди около месец имахме двама руснаци, които бяха попаднали на лавина на „Маркуджик 3”. По някакво стечение на обстоятелствата единият беше попаднал в лавината със сноуборда, а другият беше успял да се спаси и да му окаже помощ. Ние пристигнахме и ги извадихме – и двамата бяха живи. Това е чист късмет, защото се намираха в опасната хватка на много голяма лавина. Такава лавина на „Маркуджик” не беше падала”.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close