Проект "Чужденецът"

“Дай Боже, това, с което се захващаме да намери най-добрата реализация. По-малко да се разочароваме и да стоим високо над човешката глупост.”

 Искахме това интервю да не бъде с някой познат персонаж от града – разбирайте общественик или политик, бизнесмен или интелектуалец. Семейството е градивната единица на едно общество. Затова решихме да ви представим в навечерието на Новата година едно обикновено, но и уникално семейство, което е избрало да живее и да се реализира в Самоков. Запознайте се със семейството на Десислава и Иван Чалъкови и техните прекрасни дечица – Мони и Гого.

  Купувахте ли подаръци за Коледа и Нова година? Как прекарвате празничното време?
  Подаръците ще бъдат най-вече за децата, ние също си правим подаръци, но по-малки – мил жест и към самите нас.
  На малчуганите изискванията към подаръците са много големи /смях/ и не знам дали ще може Дядо Коледа да изпълни заръчаното в писмата. Всяка година празниците протичат по един и същ начин. Бъдни вечер ни е любимият празник, Нова година не чак толкова. Специално за Бъдни вечер всичко се приготвя с голямо внимание още от сутринта – питката, баницата, изобщо задължителните ястия.
   Тогава сме само ние четиримата. Това за нас е семеен празник. На Коледа  и на Нова година се събираме много хора.
  За какво мечтае вашето семейство, има ли нещо, което да сте заложили в плана си за 2013 година, което непременно трябва да свършите?
  На първо място нека да сме живи и здрави. Когато имаш здраве, постигаш абсолютно всичко друго. Може малко да се позабавиш във времето, но го реализираш. Човек има ли желание, намира и начин. Но да си кажа откровено в България на моменти направо не ми се живее. Надявахме се много нещата да тръгнат нанякъде, но то става по-лошо. Виждам, че  в такъв малък град като Самоков няма никакви възможности. Няма какво да се залъгваме.
  Иван си има работа, много се надявам аз да намеря своето поприще. В процес на търсене съм, ще видим какво ще стане, времето ще покаже. Да ти кажа не правим много дългосрочни планове. Караме я малко ден за ден. Когато имаме възможност, нещата просто се случват без да ги планираме с месеци.
  В днешно време все повече домакини трябва да имат умението на банкер, за да разпределят правилно семейния бюджет, как оцелява едно семейство?
  В днешно време се справяме трудно. Гледаме изцяло към децата – единият ни е ученик, а другият е в детска градина. Дали аз съм банкерътх в семейството/Деси/ по-скоро не, Иван е човекът, който борави с финансите, аз съм вторичен разпределител.  За заделяне и дума не може да става, но гледаме поне на море да отидем.
  Времето минава и всяка година пред нас изскача въпросът с равносметките – но аз искам да попитам вие от какво се лишихте в името на семейството си?
  В риск да се повторя – от много неща се лишаваме ние – но децата не трябва да усещат сериозно липси. Ние, родителите, можем да се лишим от дребните, ежедневни неща. Например няма да си купиш някоя дреха или бижу, или ще отидеш да пазаруваш до „втората употреба”.
  Ценно е онова, което е благо, което е желано от човека и към което той се стреми. Вие, мило семейство, към какво се стремите?
  Стремим се към това да възпитаме децата си в правилната посока, да ги съхраним. Времето, в което живеем, не е много благосклонно към хората. То стана вълче време. Някак си всичко се обърна с главата надолу – ценностите сега са други, стремежите също. Преди като че ли не беше точно така. Сега на моменти се страхуваш и от собствената си сянка.
 Защо сватбите намаляват, разводите се увеличават, а все повече млади предпочитат съвместното съжителство без брак, според вас, къде остана тази ценност в живота на българина? Устойчиви ли сме на изкушенията на времето?
  Ние имаме брак, сватбата ни беше много хубава, много весела. Хубаво е, ако някой е решил да се жени, да направи голямо и запомнящо се тържество. Да се знае, да се запомни! Но сега в този момент, за да направиш подобно нещо, така ще заборчиш, че ще връщаш с години.  Много хора предпочитат безбрачното съжителство като някакъв вид компромис.  Бракът не можеш да го възприемаш като някаква шега и само като подпис. Това е много сериозен ангажимент. Може би от несериозното отношение идват и многото разочарования и разводи. За изкушенията – зависи от човека, доколко е готов да се отдаде или да се опълчи.
 На прага сме на Нова година? Какво си пожелавате?
  Пожелаваме си да сме здрави и във всеки дом да има повече късмет и поводи за радост. Дай Боже това, с което се захващаме да се намери най-добрата реализация. По-малко да се разочароваме и да стоим висока над човешката глупости!

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close