Проект "Чужденецът"
Явор Чарийски: „Старите хора са казали: камъкът си тежи на мястото“

Следпразнично и предпранично продължаваме да ви разказваме историите от „Изгубените“. Тази седмица преди Нова година гост на рубриката ни е Явор Чарийски. С него си говорим, както и с всички дотук всъщност, за целия извървян път извън Самоков. За това дали са удовлеторени от себе си, къде се крие ключът за успеха, колко струва самостоятелността и къде в този разглобен свят стоят мечтите и има ли ги изобщо.
И всеки един разговор е много силно лично мотивиран към търсенето на път в този живот, който, както казва Явор – освен да носи достойни доходи, да бъде и лично удовлетворение.
За всеки свой избор, крачка и намерение дотук – нека дадем думата на Явор в следващата страница.
Здравей и добре дошъл в „Изгубените“. Намери ли себе си в голяма София? С какво се занимаваш в момента?
Здравей. Не мисля, че още съм намерил себе си, а колкото до „голямата София“, тя е като последна надежда на младия човек, преди да потърси бъдещето и развитието си на друго далечно място извън родината. Продължавам да търся мястото и нещото, с което искам да се занимавам. В момента работя като програмист на онлайн маркетингови проучвания. Работата е много и е напрегната, понеже трябва да спазваш кратки срокове и да решаваш проблемите на клиента възможно най-бързо. Самата работа не ме удовлетворява напълно, но пък колегите са супер. Благодарение на тях, денят минава по-бързо и по-леко, защото при нужда винаги се намира кой да помогне.
Знам, че допреди година и малко много усилено търсеше работа тук в Самоков. Какво се случи, че се ориентира към столицата?
Всъщност търсех работа в Самоков, докато приятелката ми все още учеше там. След като я приеха в един софийски университет, се преориентирах и аз. Три дни след като тя се записа, вече си бях намерил работа в София.
Можеш ли да разделиш живота си на преди и след и кои са най-главните разлики?
Трудно бих могъл да разделя живота си на “преди живота в София” и “след” него. Аз не се чувствам далеч от Самоков, нито пък мисля, че животът ми е променен. Имам много приятели самоковци, с които се виждам често и всеки от тях търси нещо различно в столицата – някои работа, други диплома, трети себе си. Основната разлика е, че тук животът е по-динамичен и напрегнат, а в Самоков той тече по-бавно и спокойно, което определено щади нервната система, косата побелява по-бавно, а животът продължава по-дълго.
Липсва ли ти Самоков и какъв го намираш сега, когато се прибираш?
Когато следвах в Шумен, Самоков ми липсваше, защото пътуването траеше около 8 часа. Естествено, не се прибирах толкова често – когато си пожелая. Сега не ми липсва чак толкова много, защото не е никак далеч. Пътят е само 50 минути и мога да се прибера, когато пожелая. Понеже всеки уикенд съм в родния си град, когато се прибера го намирам същия, какъвто съм го оставил преди по-малко от 5 дни. Обичам Самоков, особено въздухът и водата там. Не съм пил по-вкусна вода никъде. Жалко е обаче, че не се инвестира в задържане на младите и образовани хора, но пак се радвам, че все още има някаква мъничка и функционираща икономика в нашия град. Макар, че винаги съм се чудел къде работят всички тези хора?
Мислиш ли, че ако беше останал тук, би могъл да се реализираш по същия начин, по който го правиш в момента?
Единствената възможност да се реализирам в Самоков по същия начин е ако бях останал програмист или уеб дизайнер на свободна практика, за да мога да работя от дома си. В момента трупам ценен опит, знания и контакти и силно се надявам, някой ден да мога да работя, откъдето си пожелая и да правя нещо, което освен достойни доходи, да ми носи и удовлетворение.
Като любим въпрос определям този – къде е генералната грешка, която се допуска по отношение на младите хора в града?
Генералната грешка по отношение на младите хора не се допуска в града. Като цяло липсва такава държавна политика. Проблемът с обезлюдяването на малките и средни градове се отнася за цяла България. Ако говорим конкетно за нашия град, мога да кажа че, изграждането на паркове, площадки, фонтани и паметници, не мисля, че е нещото, което ще накара мен или връсtниците ми да се върнат или останат. Естествено, че е хубаво градът да изглежда добре, но според мен това не е приоритетната задача. Липсата на работа, реализация, достатъчно доходи и сигурност, е много по – голям проблем. Както казах по-горе обаче, това е проблем не само на Самоков, а на повечето малки и средни общини. Все пак голяма част от младите искат да се развиват, доказват и реализират по най-добрия начин. Големият град предоставя много повече възможности за това.
Как виждаш себе си след известно време, за какво си мечтаеш – в лично и в професионално отношение?
Надявам се да намеря сферата, в която да съм най – добър и да се чувствам комфортно в нея. Бих искал да мога да работя, когато си пожелая и съответно да не работя, когато имам нужда от почивка. Предполагам, че повечето от нас търсят този златен баланс.
Чувстваш ли себе си като „изгубен“ за живота тук?
Старите хора са казали, че „камъкът си тежи на мястото“. Не смятам, че животаът ми е изгубен в България, напротив – мисля, че тук се чувствам на мястото си и се надявам да открия много скоро своето признание. Пожелавам го и на всички, които все още не са.