Темата за курорта Боровец е всеобхватна и безспорно „болна” за доста от самоковци. Интерес представляват всички възлови звена, наред с това и начинът, по който се ръководи и стопанисва курортното селище. Както и какви промени претърпява курортът през сезоните, какъв е потокът на туристи и не на последно място къде отиват приходите от паркингите.
Отговор на всички тези актуални въпроси потърсих от Васко Динолов. Той е младши експерт „Организация на туризма”. Основна негова дейност са проблемите на Боровец и съответно намирането на начин за разрешаването им, участва в категоризацията на туристически обекти и осъществява координацията с големите фирми. Вече втори сезон е на тази позиция и определено смята, че трябва да се дава шанс на младите хора. Завършил е бакалавър специалност „Социология”, магистър по икономика на съобщенията и специалност „Журналистика”. За него Боровец, като курорт, е на първо място и е модел и първообраз. Харесва го, заради това, че не е презастроен като други курорти, но определя застоя в развитието му най-вече с липсата на добри инвестиции.
Стопанисването на паркингите е една от темите, които вълнуват самоковци. Колко паркинги има на територията на курорта?
Около 8 – 10 паркинга има на територията на Боровец – при черквата, при „Бонкърс”, при КВЛ, „Феста Чамкория”, „Ястребец”, Чайната, по посока „Флора” – „Ястребец”. Като тук е моментът да вмъкна, че от този сезон се слагат скоби на нарушителите, с цел да се премахне затруднението при предвижването. Има и глоби. Като целта е не забогатяването на Общината, а по някакъв начин да се възпитат шофьорите в това къде може да се спира и да не се пречи на движението, да се избегнат пътни инциденти и да може да се чисти. Това е възпитателна марка.
Работеща ли е тази мярка?
В началото беше трудно, но сега вече нещата се случват. Искам да благодаря на момчетата за това, че си вършат добре работата. Денят им е свързан с доста разправии. Служители на Общината следят за реда, като всичко е координирано с полицията. Създаваше се едно неудобство при движението на служебните автобуси и за хората, работещи в курорта. Сега е по-различно и определено е по-добре.
Каква е цената на паркингите в Боровец и къде отиват приходите от тях?
Цената за престой е 10 лв. Така е гласувано на сесия на Общинския съвет. Навсякъде ги има тези платени паркинги. И за мен лично е много по-добре така. Определено има едно спокойствие, когато си с колата, че може някъде да си я оставиш на платен паркинг и да си вършиш работата, а не да се притесняваш от взломяване. Парите от паркинг таксите постъпват в бюджета на Общината, заедно с глобите от скобите, и се използват за инфраструктурата на Боровец. Т.е идеята е парите пак да се връщат в курорта. Когато Боровец е бил още Чамкория, той е бил само за собствениците на вили, сега е много по-различно, потокът на хора е по-голям. Което, разбира се, създава и по-голяма работа относно поддържането му.
В тази връзка има ли злоупотреби? И как се осъществява контролът? Не е ли по-добре да се избегне човешкият фактор, като извор на злоупотреби и да се поставят бариери, както е на паркингите в МОЛ-овете?
До този момент доказани злоупотреби не са отчетени. Има контрол, има отговорник на паркингите. Човешкият фактор е важен, защото по този начин се създават работни места. Знаете, че зимният сезон е тежък, работи се на лоши условия. Това е една социална политика. Освен това на ниските температури електрониката отказва да работи. Разбира се не могат да се проиграят всички варианти, но на някои възлови паркинги, както е този на КВЛ, е необходимо да си има човек, защото там трябва да има постоянно възможност за бърз и лесен достъп. Човек, който да упътва другите, т.е някой, с който да се осъществява контакт. Това няма как да стане с машина. Не искам да се изключва човешкият фактор на фона на тази голяма безработица. А и без него, според мен, не може.
Какъв документ издавате за ползването на паркингите?
Дават се билети, които се получават от Общината. А отговорникът на паркингите ги отчита на касата на Общината, в счетоводния отдел.
Вече два сезона имате наблюдения в сферата на туризма като отговорник за стопанисването на курорта, а преди това сте работили в „Бороспорт”. Какво се промени и какво остана същото?
Миналата година чувствително се усети липса на британските туристи. С годините се очерта, че британската общност идва тук да се научи да кара ски. Ски учителите се държат добре, изпълняват работата си с желание. Желанието на всички – големи фирми, малки обекти и Община е да има по-голям поток на туристи. Но за жалост световната икономическа криза повлия неблагоприятно на туризма като цяло. Аз следя как се развиват другите курорти и забелязвам, че не само у нас, но и в чужбина цените са значително занижени. Тази година има засилване от страна конкретно на британските туристи спрямо миналия сезон заради half turn – това се техните почивки.
Къде остава българският/ самоковски турист?
Българският турист не е свикнал да планира далече във времето своите почивки, за разлика от чужденците. При тях колкото по-рано си запазят места, толкова по-евтино им излиза. Оказва се, че чужденците плащат по-евтино от българите за своята почивка. Основна причина за българите в това отношение е несигурността, в която живеем. Доходите не са покачвани горе-долу 4 години, което няма как да не се отрази, позволяват си само отдих за уикендите. Самоковци почиват и идват на Боровец все по-рядко. Това ми е крайно болно и неприятно. Цените са високи, няма отстъпки за лифт картите. Повечето самоковци си позволяват да карат нощно време, защото картата е 22 лв., за четири часа, но все пак е някакво решение. Във всяко семейство има поне по един безработен. Тежко е. Децата трябва да се научат да карат, това е едно голямо богатство. Грехота е да сме в такава близост до планината, имаме страхотни писти и децата ни да не знаят да карат ски.
Трябва ли да се преустанови идването на „пришълци” от други места и разполагането им на местна почва?
Пак е до местно самосъзнание. Отворената пазарна икономика позволява свободното движение на хора и капитали. Всеки може да си взима хора, от където си пожелае. Друг е въпросът, че ръководител, който си държи на персонала, ще си вземе хора от града, или хора, които са си работили при него и преди. Иначе самоковци стоят без работа. Местните определено трябва да са с предимство.
Ще помогне ли Туристическият информационен център за популяризирането и развитието на туризма в региона?
Определено. Изграждането му беше особено необходимо. Колегите, които работят там вярвам, че ще подпомогнат развитието на туризма, изготвят се брошури. Доколкото знам г-н Георгиев има една амбиция, като развием достатъчно центъра в Самоков, да отворим такъв по-малък в курорта, пак в помощ на туристите. Трябва да се отчете, че туризмът не трябва да го свързваме само с курорта, тук има условия за развитие на селския туризъм, на историческия, културния.
Кои са основните проблеми на Боровец, които остават неразрешени във времето?
Има много частни обекти, на които не се знае кой е собственик. Общината ги издирва. С години не беше чистен старият център. Сега ще се чисти всеки сезон. Направихме нови спирки в алпийски стил, поставихме повече кошчета за боклук. Основен проблем на курорта е неспазването на чистотата и изграждането на канализационна мрежа, като тя е частна и нерегламентирано изградена. Що се отнася до проблема с боклуците, мога да кажа, че и самите туристи не гледат за чистотата, хвърлят отпадъците си навсякъде, доста често извън кошчетата. Проблем е, че всичко е правено на парче. Трудно е, всеки вижда само лъскавата страна на медала, а не знае какво се крие отзад. Проблемите се пренасят във времето, главно поради липса на средства за разрешението им. Просто нещата не стават светкавично, за да става така, трябва да има добри приходи и инвестиции.
