Селата от самоковско в началото на 20 век – Райово

Райово

  По на три км. от Рельово и Широки дол, на средата, до р. Палакария, до брега на един поток, в полите на Плана, на 890 м. над морето е разположено селото. Според преданието застроил го некой си Райо, брат на Хрельо наверно известен болярин от времето на последния. Една местност при Вакарел – Хановете – носи неговото име – Райовица. Преди големата чума (1814 г.) селото броило 300 къщи, а след нея останали 30, на 1873 г. имало 62 къщи и 305 души мъже, на 1900 г. – 806 жители, на 1910 г. – 1001 жители, на 1920 г. – 1087 жители, и на 1926 г. – 1286 жители.
  По-важни названия на места и реки в околността му са: Елес Кория, Чанак-таш, Вишин кладенец, Мушения камък, Ръжана и Каур-чал. Оброчища: „Св. Георги” – Дубето, с остатъци от зидове, „Малка Богородица” – Роговица, с зидове; „Голема Богородица”, Шулиман, с зидове. Към североизток на чукарата имало малко кале. Наверно наблюдателница на широкодолското кале при „Св. Спас”. Населението е с тих характер и набожно. Мъжете са по-красиви от жените – тип палакарци. Външни хора тук не са се заселвали, напротив иселили се некои родове като: Почекановци, Благоевци, Мадаровци и др. Некога главният поминък и тук бил рударство и скотовъдство; на последното благоприятствуват обширните мери, които владее селото по Плана и Верила. Днес населението главно е облегнало на земята, която обработва с непосилен труд, понеже почвата е доста слаба. Напоследък се заражда и нов занаяд – каменарството, което би дало добър поминък не само тук, но и на съседните села, в които има големи кариери от хубав гранит, само ако се прокара железницата София-Самоков.
  Църквата е доста стара. Тя е изографисана през 1837 г. От вътре на входната врата личи следния надпис: „надпис на черковнославянски език” В олтаря се намира един екземпляр от поученията на х. Йоаким Кръчовски, печатана на 1819 г. в Будапеща, с списък на спомоществуватели, каквито има доста много от Самоков и селата му. Намериха се неколко църковни книги, подарени от г-н Хр. Захариев след Освобождението, родът на който – Почекановци, бил почти уничтожен от турските хайдути към 1850 г.
  Тук свещенодействували неколко свещеници от селото. Около 1850 г. имало килийно училище, та днес има много грамотни старци; но кои са били първите учители не се помни.
  Из селото минава пъта за София през Плана, Гарванова могила, река Егуля, село Железница и Бистрица. То отстои на 7 км. от Самоков.
  Райово е дало за обединение на българското племе в последните войни 30 човешки жертви.

Публикуваните снимки са от архива на сем. Янакиеви