Селата от самоковско в началото на 20 век – Маджаре

Маджаре

  Според преданието жителите му били 3-4 къщи маджари, които първоначално живели къде Татар – гичит (Татарски брод), но поради разбойничеството що вършели там, били разселени тук. Това нещо се съглесява с горецитирания документ (крепостния акт на Ахмед Паша), само че преданието поставя заселването на пленниците маджаре по-късно от онова на сърбите, пак разбира се в XVI век. На новите заселници маджаре била отстъпена мера от с. Мала църква и от с. Говедарци, което се пък компенсирало от Доспей махала. Така, границата между поселението в двете села била река Гърковица, а после станала Юрушка река. На 1852 г. селото било 17 къщи, на 1873 г. 16 къщи с 69 мъжко население, на 1900 г. – 252 жители, на 1910 г. – 303, на 1920 г. – 363, на 1926 г. – 453.
По-важни места в околността са: Окаден Камък, Айдар видня, Златкова утока и пр. Оброчища са: Светената вода, едно при Ивова река, друго при бързановите говедарници, при Белциница и пр.
  В турско време селяните секли борови трупе по 2 м. дълги, туряли ги да съхнат на фигури и от месец март почвали да ги горят за въглища по дворовете, а летно време по гората. На частните гори плащали по 2-3 гроша на година за секира. Карали въглищата на коне, понеже немало шосета. Равносметката с турците господари приключвали щом почвало да мръзне, но се селяните оставали неиздължени.
Селото е разположено по десния брег на Черния Искър, в една падина, запазена от ветър, сгодно за курорт. Сега (ок. 1928 г.) горската индустрия е държавна. Селото си има нова, красива църква, строена на 1896 г., училището също е ново, строено преди 2-3 години (ок. 1925-26 г.).

Снимки: архив Мария Йончева