Една разходка в Своге

Мария Галчева

От сума време насам, когато кажем Своге, първата асоциация, избликваща в главите ни е – о, шоколад! Историята обаче познава не само шоколада като част от неизменните черти на града. Има много неща, които можете да видите, ако решите някой ден да се разходите дотам.

Само на около 80 км от Самоков, в Искърското дефиле, е легнало Своге.  Тук се събират границите на три планин – Мала планина, Голяма планина и Понор. Свидетелства доказват, че градът е съществувал още от античността. Днешният квартал Старо село е бил населяван от тракийското племе Трибали. Своге се намира  близо до Лакатник, известен с Лакатнишките скали и до Темната дупка – една от най-дългите пещери в Стара планина. Природата наистина е била доста щедра в този край. Едни от най-интересните места, които можете да разгледате са водопадът Скакля, Лакатнишките скали, споменатата по-горе пещара Темната дупка, Искърския пролом, който виждате по време на цялото си пристигане.

На няколко км от Своге са разположени манастирите Свогенски, Седемте престола, Искрецки, Батулийски, Осеновлашки, Обрадовски, Илиенски. Батулийският манастир „Св. Никола“ бил основан през 1922 г. по идея на Александър Стамболийски – водач на Българския земеделски народен съюз и министър-председател на България от 1919 до 1923 г. Името му е свързано и с построяването на железния мост при гара Реброво, на 4 км от обителта през 1921-1922 г. Още по-интересна е историята на друга света обител и това е Искрецкият манастир „Св. Богородица“. Според някои историци манастирът бил създаден през 1110 г., както пише на част от запазен дарителски надпис от 1845 г. в манастирската църква. Други свързват създаването му с дейността на св. Пимен Зографски, който в края на 16 в. и началото на 17 в. възстановил и изписал много църкви и манастири в Софийско. Смята се, че Искрецкият манастир бил един от тях и вероятно бил изписан около 1602 г. Манастирът принадлежал към Софийската Мала Света гора. За съжаление той не е действащ. В наши дни от него могат да се видят само църквата, кръщелната и част от арката на входа. Църквата е без външни украси, съгласно изискванията на турците от времето на робство, но в нея има няколко пласта изключително ценни стенописи. Най-старият е от 1602.

Манастирът Седемте престола също предлага на гостите своето интересно житие. Той е построен от князете Георги и Дамян, които са внуци на цар Самуил.

На около 10 км от Своге се намира т.нар. Понор планина. На източния склон на Понор планина, спускащ се към Искърския пролом с внушителни 200-метрови скални откоси, се намира водопадът Скакля. Мястото е известно и с това, че е било едно от любимите места за посещение на Иван Вазов. Вазовата екопътека е единствената, по която може да стигнете до  него. Тя е официално открита през 2007 година, но първоначално е построена през 1972 година. В тази местност поетът Иван Вазов е написал призведенията си: “Из мала Стара планина” и “Дядо Йоцо гледа”. Затова и поляната там е известна още и като Вазов кът. За любителите на пещерите ще споменем, че в близост са разположени красивите пещери Елата (пропастна) и Каците – две от проучените засега 120 пещери в Понор, сред които са и известните Душника, Меча дупка, Водната пещера при село Церово.

Темната дупка е най-дългата старопланинска пещера. Цели 5300 м. Отворът й зее отдалеч върху отвесните Лакатнишки скали – 27 м над река Искър. Самата пещера и нейната структура се простират образно казано на няколко етажа – като образуват сложен лабиринт от галерии, зали, езера с различна дълбочина, проходи, кладенци. По най-долния етаж на пещарата има подземна река, която през пролетта и есента при по-голям водосбор е наистина страховита. Тътенът и се чува из цялата околност и когато излиза от пещерата се влива мощно в река Искър.

В близост до Своге се намира и друг феномен, който безспорно заслужава вниманието ви – това е „Джунглата“. Скалният феномен се намира в близост до село Церово и представлява пирамида с височина около 18 м. Той е обявен за природен феномен през 1964 г. Образуването му според учените се дължи на ерозиознното въздействие на водата и е продължило близо 250 млн години.

В началото започнахме с шоколада, но сега ще ви разкажем малко по-подробно неговата история. Тя е свързана с Велизар Пеев – човекът, който започва да гради своя бизнес през 1901 година първоначално в София. Там през същата година той открива първата фабрика за производство на шоколад в България. Занаята учи във Франция, където изучава спецификите при производството на шоколада и  откъдето довежда екип, който да му помага.

Въпреки трудностите в началото, бизнесът му се разраства и той е принуден да потърси по-голяма фабрика. Изборът се стоварва върху Своге по няколко причини – близостта до столицата, ресурсите, както и жп инфраструктурата. Тя започва да действа през 1924 година.

Произвежданите продукти от фабриката на Пеев са признати като първокласни от експерти в Париж, Виена и Берлин.  Велизар Пеев е придворен доставчик на луксозни шоколадови бонбони, които са специална поръчка, опаковани в луксозна дървена бонбониера „Царска“, на цар Фердинанд I и цар Борис III. По време на царските приеми и балове се сервират български бонбони. С шоколадовите си произведения печели първи места на международните панаири в Берн, Виена и Париж.

Фабриката на Пееви е национализирана през 1947 година.

Като всеки град и Своге има какво да покаже на своите гости – градът не е голям. Населението му наброява около 8000 души.

Името на града най-вероятно произлиза от славянските думи „свод“, „свождам“, поради географското му положение – като свод, където се събират р. Искър и р. Искрецка, а оттам свод, своде и сегашното Своге.
По-романтична легенда за името на града е, че то произлиза от словосъчетанието ‘с Бог е’, и оттам Своге. Ако искате да отидете на пазар в Своге, денят е четвъртък.