Илияна Георгиева
Моето послание: Днес ви срещам с психолога Цветанка Лобутова, един от позитивните хора в града. Цветанка е човек, който обича работата си и внася топлина и любов в ежедневието, самоковка, семейна, с двама синове-студенти.
Здравей, Цвети, къде те намирам сега?
Към момента работя към Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности София област като психолог – обслужващ училищата и детските градини в гр.Самоков и гр.Костенец.
Опиши накратко твоята дейност.
Извършвам задължително на всички деца и ученици със специални образователни потребности-психологическо обследване, сформира се група и възоснова на тези обследвания на всяко дете изготвям индивидуална програма за работа и обучение.
Отколко време работиш като психолог?
Работила съм 10 год. в помощно училище „Никола Драмалиев”, в Социално консултативен център, към сдружение с нестопанска цел „Довери ми се”, а също така през годините и по различни проекти, в това число към момента съм се включила в проекта на Община Самоков за Семейно консултиране и подкрепа. Общо към 13 години трудов стаж имам като психолог с малки прекъсвания.
Къде си изучавала психология и каква психология си изучавала?
Завършила съм ЮЗУ „Неофит Рилски” първа специалност магистър- специална педагогика-дефектология за работа с деца и ученици с увреждания и втора специалност училищен психолог – изучавахме аномалиите на детското развитие и какви са стъпките за преодоляване на това развитие, доколко е възможно, изхождайки от интелектуалното състояние на дадения индивид или дете.
Какви са наблюденията ти за децата с увреждания или със забавяне в развитието?
Изисква се много търпение и постоянство в работата с тях. Резултати понякога се появяват чак след две, три години работа и те могат да бъдат в някои случаи минимални. На пръв поглед много от учителите, възпитателите мислят че работата на психолога е много лесна, но всъщност не е така, има много тънкости.
Какво ти говори твоят личен опит, къде са слабите страни на сегашната реалност в психологическата подкрепа и работа в сферата, в която си?
Работата с родителите на децата в повечето случаи не е много успешна, много от тях се страхуват да признаят проблема, виждат го че съществува, но се опитват да го отричат. Друга част от родителите пък вече са приели този проблем, но не знаят как да общуват и подкрепят децата си. Те се притесняват, тревожи ги това дали полагат правилните грижи и търсят евентуално нашата помощ/психолозите и ресурсните учители/.
Друг проблем, който изниква е екипната работа. Говоря за учителите от масовите училища, директори, ресурсни учители и психолози. Имам усещането че, точно там възниква проблемът, защото уж всички работим в тази сфера, а пък всъщност учителите не знаят как да се държат с тези деца, не знаят как да работят, но това също така някак си е и естествено, защото никога досега не им е било в задълженията, те не са обучени, ресурсните се опитват да им помагат, но явно връзката някъде се къса и просто липсва добра координация и комуникация между отделните специалисти в областа.
Друг момент е погрешната нагласа спрямо моята работа като специалист.
Някои хора си мислят, че едва ли не като с магическа пръчица ще оправя състоянието на децата. Всъщност това е един дълъг процес, който изисква, много време, много търпение, не само от страна на психолога, зависи от възможностите на детето, от средата- да го подкрепи, говоря за останалите деца, родителите, учителите. Много е важно да разберат че това дете има такива възможности и потенциал. Не всеки път някои от учителите проявяват разбиране за състоянието на детето мислят, че то хитрува, мързелува, а всъщност на него това са му възможностите.
Много от децата имат нужда от обич, от топлина, някой да ги прегърне, да ги утеши, особено тези които са израснали по домовете.
В следващия брой очаквайте продължение от интервюто с Цветанка Лобутова – Каква промяна е необходима и откъде се е появила любовта й към психологията.
Тази седмица за четене ви препоръчвам: Как да възпитавате дете с висок емоционален коефициент – автор Лорънс Шапиро. Тъй като книгата е старо издание ви съветвам да я потърсите в някоя библиотека или си я изтеглете в електронен вариант.
