Зоя Станкова
Свежи. Чаровни. Артистични. С дълбоко отражение в публиката и силно сценично присъствие. Със „Звън”-ливи гласове! Това са само малка част от думите, които могат да опишат дамите от вокално трио „Звън”, извън петолинията.
Наскоро триото чества своя десетгодишен юбилей, както подобава – с голям концерт, много емоции, наздравици с музика и цветя за поддръжка високото положение на настроението. Именно този юбилей е и в основата на нашето интервю с Павлинка Маринова – един от акордите на прекрасното вокално трио. Повече за тях самите, за музиката, за изкуството и не на последно място – за юбилея ще ни разкаже самата тя.
Ще ни кажеш ли първо кои са симпатичните и заразяващи с толкова свежо настроение дами от вокално трио „Звън”?
Благодаря за милите думи, с които ни описваш. Ние сме три дами от Севлиево. Снежана Петрова и Миглена Гаджева, които са и сестри, и аз – Павлинка Маринова.
И трите сме семейни, с големи вече деца. Снежи вече си има внуче, а аз съм тъща на зет сладък като мед, но до обед… Миглена е детска учителка, Снежи готви на децата в детска градина, а аз съм педагогически съветник в професионална гимназия, но специалността ми е химия и биология. Също съм и инженер – технолог. Събра ни музиката като хоби. Не сме професионалисти, но се стремим да правим песните професионално. Отнасяме се към труда си и ангажиментите си също професионално и отговорно. Иначе сме весели и шумни, общителни и раздумни…
Наскоро вокално трио „Звън” отпразнува 10-юбилей, как се
съхранява един колектив, макар и малък в годините?
Когато човек прави нещо със желание, когато харесва това, което се получава и когато радва хората, към които е посланието, много рядко се замисля за годините, които минават. Неусетно, интересно, изпълнено с много енергия и емоция време, за което направихме много неща, пяхме на много места в България, зарадвахме много хора, спечелихме много награди, имаме място и в телевизионния и радио ефир…Но и толкова нови неща ни чакат, че си мисля, че тези 10 години са едва началото на истинския творчески път. А при нас никога не е стоял въпросът да сменяме някоя от нас, да се отказваме! Просто държим една на друга, обичаме се, помагаме си, приятелки сме! Първо сме приятели, после певици! Обичаме сцената, затова и тя ни обича и хората го разбират и се радват на посланията ни.
Как отпразнувахте събитието?
Направихме един уникален спектакъл – юбилеен концерт, за когото севлиевци казаха, че в града ни не е правено такова нещо. Това признание много ни радва и ни кара да сме доволни от голямата работа, която свършихме за организирането на концерта, зарежда ни с още по-голяма енергия за бъдещата ни работа. В юбилейното ни празнуване на сцената прозвучаха 27 наши песни на живо, имахме наши видеоклипове на голям екран, артисти от театралната група на читалището, танцьори от Габрово. Направихме четири различни блока с песни от различни жанрове. Пяхме и стари градски песни, и известни шлагери и естрадна музика, и руски цигански песни и песни от родния фолклор. Пъстра палитра от цветове, звуци, усмивки….толкова енергия и настроение на сцената….хората пееха и танцуваха с нас … всички бяхме на една сцена…!
Ще ни разкажеш ли малко повече за триото, за неговото създаване, за
израстването му с времето? Имате записани клипове. Множество участия.
Създадохме триото през октомври 2005 г. и научили само една песен на триглас, решихме да се явим на фестивала „Златен кестен” в Петрич, където спечелихме награда за най-добро изпълнение. Това беше уверението на журито и публиката, че триото има бъдеще. Това беше и билетът за голямото ни пътуване като трио. Всяка от нас се е занимавала с музика, затова когато решението ни да опитаме като такава формация, освен че беше спонтанно, не учуди нашите близки приятели и семействата ни. Тогава работехме с Пламен Пенчев, който ни пишеше аранжиментите, раздаваше гласовете ни. Ние не пеем на готови инструментали от интернет, а винаги правим нови аранжименти. Искаме да възродим забравени песни, но по нов наш начин. Винаги пеем на три гласа, разработваме сюжет на всяка песен, искаме да е интересна, атрактивна, да е едно малко разказче. Сами си избираме песните и когато и трите ги преживеем и осмислим, тогава ги правим. Наистина за тези десет години направихме повече от 80 песни – от българския фолклор, руски песни, частушки и романси, руски цигански, шлагери, естрада, стари градски. Записахме клипове – вече 19 в телевизия „Фолклор ТВ”, в музикалната къща „Еврофолк” Велико Търново. Участвахме в доста предавания на телевизия Скат, Фолклор ТВ, 7 дни, звучим и по националното радио в Израел. Творчеството ни е разнообразно, много шарено, репертоарът е голям и това ни дава възможност да организираме празници, семейни тържества. Участвахме в празниците на гр. Генерал Тошево, Карлово, Асеновград, Бяла Слатина, Петрич. Състезавахме се в конкурси и фестивали в гр. Варна, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Петрич, Сливен, София. Имаме клипове в интернет пространството, а една от нашите песни стана Европейски шампион в интернет телевизията за 2010г. Всяко участие, всеки запис в студио, пред камера, всяка среща със сцената ни прави по-уверени, по – енергични, по – удовлетворени и ни донесе много награди, призове, натрупан опит, спомени, много усмивки.
Вземате участие в много фестивали, където съответно и винаги сте отличени.
Какво дават тези фестивали на артистите и наградата на тези събития ли е най-големият успех?
Всеки фестивал е уникален сам по себе си. Носи характера на участниците, носи чара на публиката, оставя спомени, усмивки, натрупан опит. Срещите на изпълнителите и творците зареждат с енергия, дават нови идеи, „сверяваме си часовниците”, къде сме, какво още трябва….Наградите са преходно нещо….те не носят емоция и радост. Най-големият успех са радостните очи на публиката, усмивките и одобрението на колегите изпълнители, адмирациите на журито. Всяка среща и участие във фестивал ни увеличава желанието да пеем, да правим нови неща, да търсим нови идеи.
Какви са предимно проблемите пред един творчески колектив – финансови,
организационни и прочие?
Голямата ни болка е невъзможността да реализираме спокойно всичките си проекти по финансови причини. Ние не сме нито към читалище, нито към културен дом, нито към община, което прави много трудна издръжката ни и поемането на разходите по пътуванията ни, правенето на нови песни. Шием облекла за всеки жанр, защото облеклото освен че трябва да носи характера на песента е уважение към публиката и към самите нас. Никога не сме си позволявали да пеем без сценични костюми, независимо къде и пред кого – независимо дали публиката е 5 или 500 души. От пет години работим и без ръководител. Купуваме си аранжиментите, раздаването на гласовете, текстовете, правим записи в студия в Асеновград, Петрич. Сами учим гласовете, сами сглобяваме тригласите….трудно е, но не се оплакваме. Така пък сами решаваме какво да пеем, къде и пред кого да пеем.
Кое е нещото, което ви държи заедно, което ви сплотява и води към сигурен
успех, защото вие сте доказали многократно, че успявате?
Държим една на друга, общи са и радостите и нерадостите – едно голямо семейство сме.
За тези десет години съвместен творчески път, коя е най-голямата ви гордост и радост?
Най-голямото предизвикателство към нас беше дебютното ни участие в ХХ Юбилейно издание на Пирин фолк Сандански през 2012г. Тогава направихме впечатление и на жури и на публика, че бяхме единствената формация, която сама игра сложна хореография на своето изпълнение, което е много трудно и отговорно. Следващото ни участие на този международен фестивал отново беше с изпълнена от нас хореография, но този път заедно с танцов състав „Гайтан”. Тръпката и вълнението от сцената, публиката, светлините бяха толкова внушителни, така емоционално въздействащи, че оставаш запленен, омагьосан, не искаш да слизаш от подиума, а всички изпълнители така ни харесаха там… Снимахме се. Разменихме контакти… Голям празник и емоция!
А имате ли и някое разочарование, което се е запечатило в триото?
За съжаление имаме и нашите разочарования. Не от песни, не от изпълнители, не от публика, а от задкулисното и некоректно поведение на някои журита по конкурси. Раздаване на предварително написани награди, които са определени още преди старта на фестивала. Но това са неща, на които вече не обръщаме внимание, въпреки че те натъжават и пренебрегват труда на творците. Защото една песен е продукт на цял екип- композитор, текстописец, аранжор, изпълнител, звукозапис в студио. И когато някой пренебрегне труда на всички тези хора по нечестен начин, те боли, защото песента е нашето общо дете, което всички обичаме.
Иска ми се да погледнем и от по-комичната част на нещата, би ли ни разказала случка зад кулисите, която като си спомниш, те разсмива?
О, да. В ранните издания на фестивала „Море и спомени” Варна пращахме заявките си за участие на хартиен носител в писмо. За едно участие трябваше да пратя по пощата нашата заявка, но в бързината съм сложила в плика освен документа и 2 лева, които бях пригласила да платя пощенските разходи. Видях, че няма двата лева, но реших че са някъде в чантата и платих с други пари. И тези 2 лева отишли със заявката при журито….естествено хората разбрали, че е станала грешка, но после станахме обект на много шеги как сме подкупвали журито с два лева…
Да си поговорим за творците. Какво е да си творец на днешно време, независимо в какво направление – музика, театър, литература?
Всичките си постиженията, цялата емоция и радост, която изпитваме, когато пеем, са свързани с нашата публика, с хората, които идвайки на концертите ни, си тръгват изпълнени с положителна енергия, по-добри и с усмихнати сърца, защото най-голямата награда за нас е любовта на публиката – когато почувстваме, че хората живеят с нашите песни, когато чакат с нетърпение наш концерт, когато виждаш озарените им очи, когато усещаш, че си едно цяло с човека, дошъл заради теб и когато излизайки на сцената, публиката вече ръкопляска още преди изпълнението.
Юбилейният ни концерт стана една равносметка, какво сме постигнали за тези и много, и малко 10 години, за това колко сме радвали нашата публика, колко песни имаме зад гърба си. Защото всичко, което правим е за хората, за публиката, за музиката!
Самодейците, с какво са по-различни от професионалистите и с какво са еднакви с тях?
Мисля, че да си самодеец е призвание, чест, отговорност. Защото самодеец означава, че правиш нещата сам, както ти го чувстваш, че влагаш своя чист и самороден талант, необработен, автентичен. Не винаги това, върху което е работено, което е шлифовано, се възприема от публиката. Самодеецът, за разлика от професионалиста показва душата си, сърцето си, пее не за пари, а за щастливи очи, каквито са и неговите, докато е на сцената. Защото необработеният глас, самоукият инструменталист влага душата си, твори и изпълнява песните и танците не със заучени движения, наложени тембри и бленди на гласа, а така както чувстват, както преживяват изпълнението си. Затова изпълненията на самодейците са толкова различни, толкова чувствени и истински, дори понякога несъвършенството, лекият фалш и треперенето на гласа придава по-голяма драматичност и артистичност, има по-голямо влияние и внушение. И професионалистът, и самодеецът искат любовта на публиката, но при единия е за пари и начин за преживяване, а при другия за емоция и духовно удовлетворение.
Личи ли според теб пред публиката, когато си сложил сърце или задължение в очите си на сцената?
Когато си на сцената, ти влизаш в контакт с хората, с публиката. Ти започваш не да пееш мелодия. Ти започваш да разказваш песента. Всяка песен е една история, която трябва да разкажеш с очи, с тяло така, че дори да не те чува човек трябва да разбере какво му казваш. Тогава ти си разказал със сърце и публиката те е приела в сърцето си. Задължението оставя очите празни, без искри, без доброта…, а това отблъсква публиката и дори перфектно да е изпълнена песента музикално, слушателят няма да е станал активен зрител.
Трио „Звън” взе участие в четвъртото издание на Националния фестивал на
старата градска песен – Самоков 2015, където бяхте и един от четирите състава отличени със специална награда. Какви емоции и какъв заряд ви донесе участието в нашия фестивал? Имате ли похвали или забележки към организаторите?
За първи път участваме във вашия фестивал и останахме очаровани от организацията, позитивизма, отношението към нас. Оказа се, че хората от публиката вече ни познаваха от телевизионния ефир и сега се радваха да ни видят и чуят на живо. А това беше най-голямата ни награда и радост от фестивала. Част от участниците са наши приятели от други фестивали в страната и срещата ни с тях беше много вълнуваща. Радваме се на много нови запознанства и приятелства. Останахме много приятно изненадани и от младия състав на организаторите, което говори за съхранено възрожденско отношение към културата в този град. Усмихнати и позитивни, отговорниците и водещата на фестивала предразполагаха участниците и внесоха спокойствие и ред в програмата.
Какви са впечатленията от града ни?
За съжаление не успяхме да го разгледаме, защото не ни стигна времето, пътувахме и участвахме в конкурса веднага в деня, но ни направи чудесно впечатление читалището, центърът, шадраваните…Надяваме се да гостуваме отново и да разгледаме града и околностите, за които нашите колеги от изпълнителите говориха с възхищение.
Позволи ми да завърша с това, на скоро ми каза нещо, което много ми хареса: „Няма малки и големи градове. Има малки и големи хора в тях!”, кое прави хората малки или големи?
Човек е малък или голям в зависимост какви са мечтите му, какви са надеждите му, към какво се стреми. Всеки има право на своето щастие такова, каквото го разбира и избира. Човек сам определя посоката на развитието си, сам избира средата си, затова сме различни. Затова и щастието ни е различно. Това, което определя малък или голям е човек, е щастието, добрината и усмивката, която дава на другите хора.
