Мария Галчева
Наско Джамбазов и неговото семейство са поредните ни гости в рубриката „Емигрантът”. Благодарение на вашите истории, ние очертаваме профила на самоковци зад граница. Макар че Наско не се определя като типичен емигрант, отваряйки широка скобата, че винаги има път назад – само че не е ясно кога. Може да е утре, след месец, година или повече.
Той заминава за Норвегия, където живее и неговият брат. Досега не сме разказвали история със северна локация, но съдейки по думите му, оставаме с впечатлението, че норвежците са организиран народ, от който могат да се научат много неща, но същевременно дистанцирани и съвсем не като нас.
Всичко за заминаването, адаптирането, носталгията и жаждата по българското – Наско Джамбазов пред „Самоков 365”.
Как се взема това решение – заминаването?
Решението за това ново начало определено не се взима лесно. Отдаде се възможност да заминем със семейството ми и решихме да опитаме. Винаги съм приемал предизвикателствата. Аз мисля, че човек трябва да се възползва от предоставените му възможности в живота.
Първите дни, първите впечатления какви бяха?
Първите ми впечатления бяха свързани с това, че всичко тук е доста по-различно от България. Манталитетът на хората в Норвегия е съвсем различен от нашия. Липсва това тревожно изражение в очите на хората. Тук животът е спокоен и уреден. Няма го това стресово ежедневие, което е в България.
Другото, което ми направи впечатление е, че всички къщи тук са дървени. Дори стълбовете по пътя са дървени. Няма бетон и желязо, всичко е направено някак си в синхрон с природата. Всичко е коренно различно ,в сравнение с България. Пешеходецът се ползва с голямо уважение на пътя. Изключително много хора спортуват активно тук под всякаква форма, без възрастова граница.
Носталгията – има ли начин за справяне с нея?
Носталгията винаги я има. На моменти е по-силно изразена и няма как иначе – където и да сме, ние си оставаме българи. Един от начините за преодоляване при мен е да се отдам на нещата, които ме правят щастлив, а именно музиката и снимането на любимите ми хора и природата.
По този начин успявам да компесирам до известна степен атмосферата, която ми липсва от родината. Това, че тук съм със семейството си тук също ми помага много.
Норвегия – студ или спокойствие и уреден живот?
Определено Норвегия е страна с доста уредена социална политика. Всичко тук е направено, за да бъде в полза на човека. И тук има „трески за дялкане” относно някои чисто човешки потребности, но сравнено с останалите неща някак си се губи в пространството.Тъй като живея в южната част на Норвегия, студът тук е поносим. Последните няколко години се наблюдава затопляне на климата. Парадоксално е, че тази зима беше по–топло тук, отколкото в България. Брат ми, който е от повече време тук, беше казал, че няма лошо време в Норвегия, а има неподходящо облекло.
Кое не можеш да приемеш от техния начин на живот?
Ами не мога да приема това, че при тях липсват развлеченията и нощният живот, на който сме свикнали в България. Като човек, който съм свикнал да водя активен социален и нощен живот, това е голям минус за мен. Другото, което не мога да приема е студеното отношение помежду им. Няма събирания между приятели и близки или ако има, те са много редки. Съществува една дистанция помежду им, която за мен е чужда. Проблемът с алкохола не е маловажен. Тук спиртните напитки се предлагат в определен магазин, наречен „Винмонопол”, който работи до 15:00.
След 18:00 часа в магазините алкохол не се продава, дори и бира.Да не говорим, че поначало тук алкохолът и цигарите са много скъпи. Ако редовно ги употребяваш, една сериозна част от заплатата ти ще отива само за тях.
Може ли човек да се адаптира към чужда страна на 100%?
Лично аз не бих могъл, а и нямам такова намерение. Само дотолкова, доколкото да бъдеш равноправен член на тази държава, да спазваш техните закони и наредби. Във вените ми тече българска кръв и не бих могъл да се адаптирам, в която и да е държава на сто процента. Адаптацията е лично усещане и всеки сам решава за себе си до каква степен да го направи.
Какво би могло да се взаимства от тях по отношение на нас като държава, социален ред и законност, например?
Много неща могат да се взаимстват като например липсата на корупция на каквото и да е ниво. Друго нещо, на което можем да се учим от тях е единството постигането на целите с общи усилия за благото на всички, а не за определени хора. На толерантност, отзивчивост, респект и зачитане на законите. Опазването на природата също – ,няма незаконна сеч, просто съответните органи си вършат работата.
На пътя никой не кара с повече от разрешената скорост. Но най-важното, според мен, което можем да взаимстваме от тях, е да бъдем по-толерантни един към друг, да се опитаме да подтиснем тази омраза и злоба. Малко ни трябва да тръгнем в положителна посока – животът е скрит в дребните неща.
Как изглежда България и Самоков от толкова километри разстояние?
Липсва ми. Животът тук си е скучен. Когато гледам отстрани нещата, които се случват в България, ми става много болно. Не заслужаваме тази съдба. Но най-отчайващо е това, че хората като че ли са се примирили някак си с това, което се случва в родината ни, а не трябва. В никакъв случай не искам това, че не съм в България да се тълкува така, че все едно не ми пука за бъдещето на страната ни, даже напротив.
А за Самоков мога да кажа, че е едно прекрасно място. Имаме уникална природа – все едно част от мен е останала там. Добре, че са социалните мрежи. Така оставам в течение на случващото се там. Иначе много неща ми липсват – семейство, приятели, колегите. Това е моето родно място и в сърцето ми за него има специално място.
Има ли връщане назад?
Винаги има обратен път назад. Аз гледам на нещата малко по-различно и не се определям като „типичен емигрант”. В днешно време, в условия на добра комуникация и транспорт, човек може да отиде навсякъде по света да работи без особени усилия. Не съм дошъл тук с тази нагласа, че ще остана да живея в Норвегия завинаги. Един ден ще се върна, може да е и утре, другия месец или след няколко години, човек никога не знае.
Знаете ,че „Камъкът си тежи на мястото”. Важното е, че тук ще видим нови места, ще намерим нови приятели, ще опознаем една нова култура, но по-красива страна от България няма.
