Надя Стратиева: „Болката, която изпитват отиващите си от България е непростима за нашите управляващи”

Мария Галчева

Тази седмица в Проект „Емигрантът” се пренасяме на Ботуша при едно много слънчево и усмихнато момиче. Тя се казва Надя и от 5 години живее в Милано. Надя е една мъничка част от многото българи, и в частност самоковци, които съдбата е отвела в Италия.

Разбира се, с нея си говорим за много неща, свързани с разликите в стандартите на двата народа, но водещо си остава чувството за род и родина. И не на последно място решението да напуснеш родното си място, което влизат толкова много хора в активна възраст, показва, че определено има нещо, което тук куца особено много.

Въпреки всичко за нея страната ни си остава много повече от географски очертан ареал – тук остава семейството, спомените, най-близките приятелства. Не бива да се съдят хората, които са направили избор да бъдат част от друга територия – все пак ние сами сме ковачи на собственото си щастие или нещастие.

Здравей, Наде, къде те намираме в момента?

Здравейте, казвам се Надя и живея вече 5 години в Милано.

Как решава човек да живее далеч от род и родина? Трябва ли да узряваш за подобно решение или се взема бързо?

Решението ми да замина за Италия беше внезапно и стана много бързо, заради приятеля ми. Не беше лесно за човек като мен, както и за родителите ми, защото много ги обичам и обичам България. Отидох там, запознах се с много приятни хора българи, които в последствие ми станаха най-добрите ни приятели, работила съм на няколко места, дори и сега работих.

Там ли се роди детенцето ви?

Родих моят прекрасен син там в Милано и съм безкрайно благодарна на екипа, който се грижеше за мен и за детето ми! Доволна съм от хората, защото ме приеха така, все едно съм от тяхната страна.

Какви хора са италианците и как се чувства едно момиче в друга държава – забравя ли се род и родина?

Италианците са добронамерени хора и винаги ще ти помагат дори с езика, ако не го разбираш. Но България е моята страна, моят дом, който завинаги ще остане в сърцето ми. Нищо не може да промени род, ген, това  откъде произхождаш. Не трябва да забравяш откъде си тръгнал и откъде идваш, защото много българи забравиха за страната си и не се върнаха.  Не мога да оправдая безработицата, беднотията, омразата, агресията и т.н., но всяка страна си има своите проблеми. Другото голямо впечатление от Италия, които  ми направи е това, че там има закони и  те се спазват.

Къде остава България и Самоков? Има ли обратен път назад?

Ще продължа да се прибирам в България, защото тук е сърцето ми, тук са родителите ми, тук е целият ми живот. В Италия се връщам, защото искам детето ми да се развива добре и ще направя всичко възможно то да се гордее един ден с родителите си, независимо какъв път ще трябва да извървим.

Болката, когато си тръгвам за Италия е неописуема, не може да се опише с думи, но за съжаление цялата тази неоправия в България ни кара да си отидем от родното ни място. Тази болка, която изпитват всички хора, които си отидоха от България, е непростима за нашите управляващи. Аз съм българка и такава ще остана, независимо колко години ще живея там.

Колко често си идваш вкъщи и когато се прибираш, какво очакваш да се е променило тук?

Аз всяка година се прибирам в България с някакви очаквания, че нещо се е променило, но всъщност, за съжаление, всичко е едно и също и може би България никога няма да се промени…

Нещото, което страшно ме огорчи, докато бях в Италия, беше това, че тази година в Милано се организира „Expo”. Това е универсално изложение, на което всяка държава излага своите ценности. Темата е „Да нахраним планетата, храна за живот”. Но единствената държава, която не представляваше нашата богата кухня беше България. Срамувах се пред италианци, защото им разказвах за нашата традиционна кухня, но всъщност се оказахме държава без име.