Мария Галчева
Знаете ли, стана прекалено лесно да се захранваме с герои в тази поредица. Толкова много хора са били по страниците на „Самоков 365”. От екзотично започва да звучи стряскащо. Колко много хора напускат страната…не е за вярване.
Рубриката „Емигрантът” продължава да разказва истории – коя от коя по-вълнуващи. Тази седмица наш гост е Виктория Георгиева. Млада и перспективна дама, която в момента се намира в Испания. Професията и на журналист я прави отворена за новото и най-вече преодолява границите без притеснения. Така се случва в неомодернистичното общество – едновременно близки и далечни.
Тя е самоковското присъствие в Канал 3 и то с ресор Спортна журналистика, водещ на спортното предаване „Спорт в обектива”. Но решава да погледне на юг – буквално, към Пиринеите. Мотивът – желанието да покорява, да опитва, да търси предизвикателствата.
Философски погледнато животът ни е поредица от избори, които правим в ситуациите пред нас. И за тях не трябва да се съжалява, защото водещото е да вървим напред, да не се предаваме и да бъдем победители.
Винаги ни е вълнувал въпросът за сравнението с другите държави и наистина получава най-различни отговори. Някои от тях ще запомним завинаги и на всичкото отгоре те не са в българска полза. Интересно защо, нали?
Здравей, Виктория, къде те намирам към днешна дата?
- Здравей. В момента съм в Барселона, Испания. Само преди няколко дни се прибрах, след като прекарах отпуската си в Самоков.
Какво те отведе там, с какво се занимаваш в момента?
- Какво ме отведе там? Може би непримиримият дух винаги да търся по-доброто и да не се задоволявам със статуквото, независимо какво мисли обществото за дадени мои решения. Има един номадски дух у мен, който постоянно ме „ръчка“ , шепнейки ми, че сега е моментът да опитвам нови неща и да пътувам. Извън тематиката, свързана с романтизма на взетото решение, в Барселона ме отведе и нелекият живот в България (това е нещо, което казвам с мъка в сърцето, защото по-хубаво от дома няма). По професия съм журналист, от около две години и половина съм автор в един от най- популярните световни волейболни сайтове, като от близо година съм и Маркетинг мендижър там. Занимавам се освен с бизнес развитието на страницата, така и с редакционната политика, координация на автори, които са по цял свят, социални мрежи – общо взето, всичко . До август месец съчетавах три работи – едната във въпросния сайт, втората в една американска компания като маркетингов рисърчър (изследовател, може би е по-точната дума) и третата отново като онлайн маркетинг мениджър в една българска фирма, стъпила на испанския и на португалския пазар.
Съзнателен ли беше изборът ти или се наложи да заминеш?
- Мисля, че без да искам, съм дала отговор при предишния въпрос. Изборът беше смесица от авантюризъм и нежелание да стоя на едно място, примесени с лошата обстановка и среда, която България дава на младите, от гледна точка на перспективите за сигурност и спокойствие.
Кое беше първото там, което ти направи впечатление?
- Аз съм живяла в Барселона три месеца през 2011-та година, така че първият ми досег с този град беше преди около четири години. Спомням си, че се впечатлих от отзивчивостта на местните, когато ги спреш да ги попиташ за посоката, а също така и че през м. ноември валеше през 10-15 минути и иронично се питах дали не съм на тропиците. Това първо впечатление с времето, разбира се, се измени и промени, но запази някои от своите очертания и до ден днешен.
Сравнявайки двете държави – какво би изтъкнала като основна отлика?
- Трудно ми е да сравнявам двете държави, защото съм човек, който бързо се адаптира към ситуациите и понякога не си давам толкова ясно сметка за прилики или разлики в дадено нещо. Не мога да не спомена като основна разлика следния за мен феномен: испанците са доста по-мудни от нас, българите, и въпреки това, държавният им апарат функционира много по-стегнато и организирано от нашия. Нямам адекватен отговор на това къде се губи връзката при нас и най-вече защо.
Чувстваш ли се гражданин на света?
- Ако ми беше задала този въпрос преди една година, със сигурност щях да ти отговоря положително, тъй като, благодарение на професията си като журналист, имах възможност на крехка възраст да пътувам в чужбина. Това ми беше дало усещането, че съм гражданин на света. Но сега моят отговор е категорично, че не съм гражданин на света – аз съм просто българка, която опознава света и която, колкото по-дълго е зад граница, толкова повече цени българските природа и история, България като цяло (страната, не и държавата).
Къде остана България за теб и има ли връщане назад?
- България остана на около 3ч. път със самолет, при положение, че полетът е директен. Представата на повечето хора в България за емиграцията е като нещо крайно. Разбира се, има много такива случаи, вероятно са всъщност по-голяма част от общото. Но поне в моя случай, имаше едно осъзнаване, че вратата никога не се затваря и пътят назад съществува. Друг е въпросът дали човек иска да се върне… Времето ще покаже, но имам доста познати, които след години емигрантстване се прибират по-родните места. Някои са доволни, други съжаляват, а трети пък вече не знаят къде принадлежат и това е една от най-големите драми на емигранта.
Къде предпочиташ да се реализираш, говорейки си сериозно и защо?
- Не желая да си поставям граници. Аз успях да намеря реализация и в България, а който ме познава, знае, че това беше плод на сериозен труд и лишения от много неща, макар че отстрани се вижда винаги само лъскавата страна. За кратък период намерих и късмет в Испания, където срещнах както лоши, така и добри хора, на които дължа много. Така че не мога да кажа къде искам да се реализирам, защото реализация аз съм намерила както в България, така и в Испания, а благодарение на журналистиката и на онлайн пространството, границите за мен не съществуват. Радвам се и съм благодарна, че имам тази възможност и просто съм любопита към това, което ще ми предложи животът в бъдеще.
Би ли приложила някой ден уменията, които придобиваш в момента тук на родна почва?
- Разбира се. Както ти казах, благодарение на Интернет, бариерите не са това, което бяха. Ако се замислиш, без Интернет дори и това интервю нямаше да се състои. Искам да прилагам знанията и уменията си в своите дейности, а ако имам възможността да го правя за България, дори и отдалеч, няма спор, че ще дам максимума от себе си. Важно ще е обаче да миксирам това, което съм научила както на родна почва, така и в чужбина. Да взема позитивте и да остраня негативите, защото няма система, която да носи само положителни неща. Остава само да видим какво предстои.
