Забележителности

Костенският водопад – красотата в близост до нас

костенски водопад 2Анна Манова

 

Сребрист грамаден стълп с рев бесен
в заврелий пеняст вир се втуря
и заглушителната песен
разтриса въздуха кат буря

„Над водопада” – Иван Вазов

 

Неслучайно започвам този импровизиран пътепис с конкретен стих на големия Вазов. Защото на мястото, което ще стане обект на моя кратък разказ, още в самото начало ви среща поезията на Вазов, сякаш за да ви подготви за предстоящото. В далечната 1917 година патриархът на българската литература прекарва едно лято в Костенец и е бил изключително впечатлен от заобикалящата го красота. Така на бял свят през същата година се раждат две стихотворения, адресирани към водопада и включени и съхранени в стихосбирката „Юлска китка”.

Моята история е юнска. Днес се връщам там, където е минал Вазов и се чувствам горда. Някъде по същия друм са останали във времето неговите стъпки, както и хилядите други, минали оттам и споделили мисли, впечатления и емоции. Както може би вече сте се досетили, става въпрос за Костенския водопад, който се намира само на около 50 км от Самоков. Престъпно близо, за да не отидете и да видите.  Може да се каже, че е една изключително приятна дестинация за отдих и разходка, дори в най-жарките летни дни. Той се намира в Рила планина, по течението на р. Костенец. Водният пад е с височина около 12 метра, а през 1974 година е обявен за природна забележителност. 

Още като пристигнете, особено ако са почивни дни, ще видите как село Костенец, където се намира едноименният водопад кипи от живот. Превърнато е в туристическа дестинация. Така го правят в село Костенец. Има си от всичко – широк паркинг, намиращ се в близост до мястото на самия водопад и множество заведения за хранене, където може да отпочинат сетивата, пък и да се подкрепи душата. Освен това има и гореща минерална вода. Ако плъзнете малко по-настрани погледа си, ще видите и няколко кокетни сергийки с различни сувенири и макар нищо да не ви трябва, пак ще поспрете да разгледате и да поговорите с хората. Не са минали и няколко метра и вече сте пред красивата дървена табела, на която сръчната ръка на някой майстор е увековечил безсмъртните слова на Вазов.

 

…”Ехтят скалите, планината,

ревът до небесата стига,

а росен прах от глъбината

клокочеща до мен се дига”.

 

И се чувстваш у дома си, макар че стъпваш на това място за първи път.

Само няколко стъпала и сте в близост до красивия водопад, и ако още не сте го видели, със сигурност поне го чувате как ромоли. По малка горска пътека се стига до водопада. И го виждате как между пукнатините на скалите си проправя път и носи своята величественост. И можеш да го гледаш до безкрай, защото ти подарява едно спокойствие и нужната в топлите юнски дни прохлада. Има и къде да поседнеш, да се полюбуваш, да направиш снимки или просто да отпочинеш сред природната красота. А когато си тръгнеш, си някак по-зареден. Просто трябва да си отворите сетивата за красивото и да сте готови да му се насладите. Нищо повече не ви е необходимо, нямате нужда от излишен багаж или специални обувки – та, то е насреща ви и ви чака. Без да изисква. Без да очаква. Просто е там.  

Едва ли ще го каже или напише някой по-добре от Вазов и е прекрасно за финал:

…”Стоя и гледам с трепет таен

и слушам с трепет адска песен,

и тъна цял в тоз свят омаен,

от ярост, мощ и гръмот бесен”

 

 

 

 

 

Related Articles

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Check Also

Close
Close
Close