Илияна Георгиева
Моето послание: Децата забелязват, че нещо не е наред, но не искат да вярват на своята интуиция. Никой не е виновен при развод.
Това са вярвам двете основни неща, които трябва да знаят родителите, които са взели решение да се разделят и двете основи върху, които трябва да стъпят и през които трябва да гледат при вземането на последващите решения, касаещи тяхното бъдеще и това на децата им. За да може всички засегнати от тази травма да останат с възможно най-малко разрушаващи последствия. Защото това си е травма, няма как да не бъде болезнено, въпросът е да не се стига до там да бъде разрушително.
Най-често родителите крият от децата си че ще се разделят, доста често не се карат, разбират се да се освободят от съвместния си живот и то зад гърба на децата, без да им обяснят какво са преживели и решили, а това е погрешно. Би било добре на децата да им бъде обяснено за решението и че в момента се разглежда начинът, по който ще бъде уредена раздялата. В други случаи например пък, бащите просто си тръгват, предават се защото не могат да се справят с издръжката на многолюдно семейство или поради някое тежко заболяване на детето. Подобен тип поведение от страна на родителите поставя децата в неподозирана безизходица. В по- късен етап това може да тласне момчетата към престъпност, а момичетата към проституция, за да оневинят бащата и да не затрудняват финансово майка си. Детето е страдало от това поведение и го повтаря. За децата е важно да оневинят родителите, които са сгрешили и го правят като копират техния начин на живот. Да направиш на свой ред нещо безотговорно е начин да оневиниш бащата.
Другият основен момент е при кого ще останат децата и трябва ли да се потърси мнението им? След една определена възраст би могло да се потърси мнението на децата, но тук според мен правилният въпрос, касаещ практическия живот и тяхната стабилност е не при кого, а къде искат да живеят? Ако попитате децата при кого искат да живеят, биха се затруднили да ви отговорят, защото те искат да бъдат и с двамата си родители, ще ги поставите в ситуация, в която те едва ли не трябва да решат кой от родителите е по-достоен (решение и избор, който най-засегнатият родител все пак иска да чуе, за да задоволи собственото си себелюбие и подчертае пред другия), решение, което те не могат да вземат и не биха направили ако самите им родители не ги поставяха в този казус.
Виж ако ги попитате къде искат да живеят е нещо различно. Децата знаят къде искат да живеят, независимо това дали е съвместимо или не с това да останат с бащата или с майката. Така решението няма да навреди на никого и няма да присъди на никого положителна роля, у децата няма да се разруши образът на никой родител. Те обикновено предпочитат да останат в същото жилище и училище, за да запазят познатата им територия и приятели, това е добре от социална гледна точка.
