Илияна Георгиева
Моето послание: това състояние е много тежко и неприятно като изживяване за пациента, но пациентите трябва да знаят, че то не е животозастрашаваща ситуация, няма опасност да откачат, да полудеят както те си мислят. Има как да им се помогне!
През последните години в медийното пространство се говори все по често за паническите атаки, специалисти споделят че броят на атакуваните от тях се увеличава, затова реших да потърся мнението на Бойко Перниклиев, психиатър в гр. Самоков. Прочетете какво споделя той за паническите атаки и себе си.
Представете се накратко за нашите читатели?
Аз съм д-р Бойко Перниклиев, психиатър в гр. Самоков на индивидуална практика. Водя специализираната практика по психиатрия. Лекар съм от близо 33 год. Работил съм в Бърза помощ като администратор, а от 25год. вече работя като психиатър.
Какво е това паническа атака? Какви са симптомите?
Паническото разтройство влиза в кръга на тревожните разтройства в психиатричната класификация. Паническите кризи за съжаление напоследък са доста често срещана патология. Те са обект по принцип на спешната психиатрия. Тази генерализирана тревожност се проявява с „кризи”, обикновено 2-3 пъти седмично, като продължителността е горе- долу около 20-30 минути. Това е едно драматично събитие в живота на пациента, защото е свързано с много голям дискомфорт и генерализирана тревожност с чувство за витална застрашеност за живота, с много физикални прояви като упорит световъртеж, изгубване на съзнание, падане, зачервяване на лицето, палпитации, болки в сърдечната област, треперене, чувството че се задушаваш, изпитваш страх от смъртта, страх от полудяване, или изгубване на контрол върху действията си. Тези състояния задължително опират до спешните звена на медицинска помощ. И тогава, когато колегите от спешните звена направят необходимите изследвания и се види, че няма органична – физикална причина за тези явления те биват отпратени. Обикновено в този момент те остават неудовлетворени от факта, че не им е поставена диагноза. По принцип разпространеността в световен мащаб на тези панически атаки, а това си е сериозно заболяване. Обхваща до 2% от населението, така че ако го приравним към нашите условия в нашата община, ако предположим, че тя е около 50 000 души, значи трябва да мислим, че около 1000 човека страдат от това нещо, което не е хич малко и е много сериозно. Става въпрос за огромен дискомфорт, който изживява пациента.
Какви са причините за получаването на тези атаки?
За съжаление причините не са достатъчно добре изяснени. Като соматична провокация на този синдром може да се приемат донякъде тежки сърдечни заболявания, примерно при пролапс на митралната клапа около 50 % с тази диагноза страдат и от така панически атаки. Паническите атаки по принцип се срещат по- често при жените. По често страдат жените отколкото мъжете. Но при пък мъжете са с по-драстични, по- тежки прояви.
А други причини има ли?
Не е задължително да има някаква физикална, така физикален провокиращ момент, както споделих, това е примерно тежък сърдечен проблем, повечето са свързани с психогенни провокации, каквито може да си помислим загуба на близък човек, напрежение в работната среда много често срещано напоследък. Това състояние провокирано от психогенна провакация свързана с работната среда може да бъде много разрушително, защото пациентът страдащ от тези панически кризи е склонен да избягва психотравматизиращата ситуация, а как ще избегнеш това като всеки ден си на работа, като си подложен на стрес. И това донякъде до голяма степен инвалидизира пациента, защото той избягва тази обстановка, която му причинява този ужасен дискомфорт.
Как да се справи човек в такава ситуация? Какво да направи? Какво ще посъветвате вие?
Много важно е, пропуснах да кажа, че има и някаква наследственост в цялата тази история. Така по статистичски данни рискът да се разболееш, защото това си е болест когато хронифицира, рискът да се разболееш от паническа болест при роднини от първа линия баща, майка е десет пъти по- голям отколкото при обикновената популация.
А има ли някаква възрастова граница?
Ами обикновено това страдание започва в млада възраст или в зряла възраст. Много рядко така след 50 год. възраст човек може да се розболее, дори и да се случи процентът е много малък, обикновено се случва в млада, зряла, работоспособно възраст.
Да се върнем на въпроса какво да направи човек, за да си помогне?
За съжаление превенция е трудно да се направи особено, когато вече пациентът е затънал в своята болест. Всяка личност, по принцип има съпротивителни способности срещу стреса и затова как ще се справи много зависи от структурата на характера на личността и на защитите, които има. Ние не можем да избегнем ежедневния стрес, който така виси около нас, но какво може да направим, ние може да си самопогнем по линията на така изграждане на защити. Защо? Защото когато нещата се задълбаят там се включват и други симптомокомплекси в това паническо разтройство като агорафобията, много от пациентите ги е страх дори да излизат от в къщи, за да не се срещат с този фобиен обект, което ги инвалидизира допълнително. Агорафобията е страх от открити пространства от много хора, тълпи. Защото допълнително след като изпитваш тоя адски дискомфорт ти се стремиш да останеш сам със себе си, това води до допълнителни депресивни настройки към цялата тази история дори мисли за самоубийство, суицидни намерения. Така че трябва да се развива автогенния тренинг. Примерно ако наистина вече си развил и агорафобия и разни други фобии, трябва да търсиш среща с фобийния обект, ако паническата криза е свързана със страх от преминаване през мост да речем, трябва да търсиш този момент да го искаш, да отидеш първоначално до моста, да се върнеш след като не си получил криза, после да направиш първите си две-три стъпки върху моста, ако получиш криза и така да разширяваш постепенно, и да търсиш обекта, който те застрашава. И вече най-голяма роля за овладяване на тая ситуация, която наистина е обект на спешната психиатрична намеса, сме ние специалистите, естествено личните лекари и всички свързани по тази линия, защото пациента търси естествено първо помощ при личния си лекар, в Спешна помощ, където вече биват насочени след оказаната им помощ към психиатрите. В повечето случаи не могат да се овладеят така с една инжекция диазепам в Спешна помощ или предписан медикамент от личиния лекар. Това е специфичен психиатричен проблем. Те преминават през кардиолозите и невролозите задължително. Така пътят към излекуването се удължава, но в крайна сметка пациентът, трябва да попадне задължително при психиатър, което за съжаление все още е мръсна дума за нашия град и в нашата действителност да го наречем, но пък е точното място, където се овладяват тези симптоми. Мръсна дума е силно казано, защото хората вече все по често търсят помощта на специалист-психиатър. Така, това състояние е много тежко и неприятно като изживяване за пациента, но пациентите трябва да знаят че то не е животозастрашаваща ситуация, няма опасност да откачат, да полудеят както те си мислят. Има как да им се помогне, естествено с медикаменти, защото до голяма степен това състояние е свързано и с промени в главния мозък на невробиохимично ниво. Когато личността-човекът е в състояние на дистрес предизвикан от тези панически кризи, една субстанция в мозъка отделя невромедиатора норадреналин, адреналин, серотонин, които са виновниците и които трябва да се атакуват, за да се овладее тая ситуация. А те се атакуват естествено с медикаменти, които се наричат анксиолитици (анксиолитик-отнемащ напрежението и тревожността медикамент) и такива, които действат точно върху тези грубо наречено хормони на щастието и спокойствието, които са няколко в мозъка. Това лечение задължително трябва да се провежда от специалист, защото то пък носи последствия. Има пациенти, които при овладяна паническа криза преди десет години когато бил им е назначен подобен медикамент, без да продължат контакта и консултациите със специалист или с лекар дори десет години след това си пият тоя медикамент с мисълта, че трябва да се предпазват. Просто за съжаление повечето от тези анксиолитици особено тези от бензодиазепиановия ред водят до привикване, дори до повдигане на дозата. Те водят и до зависимост, те са си един вид така психоактивни вещества, с които трябва да се работи много внимателно.
