В този брой реших да ви срещна с едно момче, защитаващо славата на Самоков, на град раждащ добри спортисти. Въпреки трудностите и лишенията, той не се отказва от своята страст – мотокроса. Той е Янко Ташев. Познавайки се от доста време, малко неестествено идва да си говорим на Вие, затова провеждаме интервюто в една непринудена обстановка, приятна и за двама ни.
Роден на 18 март 1994 в град Самоков. Започва да се занимава с мотокрос още от малък. През 2003-та става 5-ти в България и 3-ти на Балканите, през 2004-та грабва бронза в двата шампионата, а през 2005-та е вицешампион. Заради контузия на крака пропуска следващия сезон, но през 2008-ма се завръща на трасето с по-големия – 85 куб. см. мотоциклет. Тогава взима среброто, както в националното, така и в балканското първенство по мотокрос като пилот на „Троян моторспорт”. След това Янко отново се връща в родния си клуб – МСК „Ридо” и печели титлите на България и Източна Европа. Пробва се и в супермото, където става втори в двете надпревари. През 2009-та отново е с контузия и остава трети в националния шампионат. През 2010 обаче дава всичко от себе си и печели без проблем титлите в МХ2 и MX2 Junior.
Кой е главният виновник да се занимаваш с този спорт?
Дядо ми и баща ми ме запалиха по този спорт.
На колко години за първи път се качи на мотор?
През 2001 година, бях едва на 7 години.
Изисква ли жертви?
Жертвите, който трябва да се правят са много. Тази година претърпях 2 сериозни операции, през годините съм имал много счупвания, но желанието е по-силно. В личен план ми остава малко време за излизания с приятели, особено преди голямо състезание, когато трябва да се съсредоточа само върху това.
Как се подготвяш за състезанията? Имаш ли изграден план за подготовка?
Един спортист трябва да се подготвя през цялата година, дори през зимата. През последните две години не съм правил зимна подготовка, поради липса на средства. Залагам на усилена работа след това.
Какво ти предстои?
На 30 септември ще взема участие на Регионалния шампионат в Хасково. След това се надявам да имам възможност да се състезавам в Севлиево и Троян.
Кой е твоят основен съперник в момента?
В България нямам съперник. В момента побеждавам всички, тук конкуренцията не е на ниво. Докато в Европа има много добри състезатели, с който е предизвикателство да се преборя.
Според теб кой терен е по-благоприятен за мотокрос – Севлиево или Самоков?
Като трасе нашата писта е по-добра, но в Севлиево има много добра инфраструктура.
Имаш ли финансова подкрепа? От къде идва?
В момента „Тотал” АД ми помагат финансово.
Но не вземаш участие в състезания извън страната? Това на какво се дължи?
За международни състезания са нужни повече средства, с които в момента на разполагаме.
До колко държавата има отношение към мотокроса в страната ни?
Държавата е от огромно значение. Нито едно голямо състезание не може да се проведе без подкрепа, най-малкото от съответната община. Дори състезанието през изминалата неделя не би било възможно без съдействието на Община Самоков.
Как се чувстваше, карайки у дома, пред собствена публика?
Чувството е много различно, приятно, но и в същото време отговорността е голяма. Всички те познават и са дошли заради теб, да те подкрепят. В такъв момент подкрепата на публиката наистина се усеща.
Какви са амбициите ти? За какво мечтаеш?
Всеки спортист се цели високо, аз не правя изключение. Мечтая за световна купа. Но в по-близък план се надявам през идния сезон да взема участие в Европейския Шампионат.
