Седмицата
Стефка Ярловска: ”Трудоустроените работници трябва да се дотират”
„Бизнесът е като карането на колело. Или продължаваш да се движиш или падаш.”
Франк Лойд Райт
Известно е, че всяко производство е проводник на определена политика. ”Мальовица” ЕООД е една от над 10-те общински фирми на територията на Самоков. Не това обаче беше причината да потърсим Стефка Ярловска. Интересно е, че в предприятието работят предимно трудоустроени хора. За тях това е една от малкото възможности да се чувстват значими и полезни. Опитахме се да разберем доколко успешна и доходоносна е тази практика. Стефка Ярловска е управител на „Мальовица” ЕООД от 2005 г.
Г-жо Ярловска, „Мальовица” ЕООД е общинска фирма. Помага ли ви това в работата или по-скоро ви пречи?
Помага донякъде. Често ми се налага да търся съдействие от Общината и съм много доволна.
В последно време се наложи практиката за приток на свежи пари под формата на външно финансиране. Вие по какви проекти работите?
Членуваме в Агенцията за хора с увреждания и работим много по проекти. В резултат на това всички стари машини са подменени, дограмата също. Направихме нова тоалетна и парно. За реализацията на всичко това са необходими свежи пари, които да бъдат инвестирани. В такива случаи разчитаме съдействие от страна на Общината. За изработката на самите проекти ни помагат специалистите от Агенцията за хора с увреждания. Благодарение на проектите се издържаме. Разполагаме с машинен парк, за изграждането на който положихме много труд. Сега правим и кроялно помещение.
Колко човека работят в предприятието и на какви приходи разчитате?
В началото работехме 15 човека, сега сме 8. Законодателят е наясно, че тези хора не са здрави. Въпреки това се работи на норма. Прагът на осигуряване е 50%. Една от възможностите за допълнителни приходи са наемите от общински сгради, които са предоставени за стопанисване на „Мальовица” ЕООД. Това обаче към настоящия момент не е достатъчно ефективно като практика. Причината е икономическата криза, която засегна изключително много малките и средни фирми, работещи в частния сектор. Няма откъде да дойдат дотации. Колегите, с които работя аз са на същото дередже. Необходимо е да се търси някакъв друг вариант за финансиране на тези организации. Нуждата от тях е безспорна и трябва да продължат да работят. Ще бъде голяма грешка ако се затворят. Ние самите от никъде нищо не получаваме и сме на собствена издръжка. Не можем да издържим дълго ако и в бъдеще работим по този начин.
На много места има проблем с кадрите, при вас как стоят нещата?
Никой няма да дойде да работи за толкова пари. Не може държавата да плаща 300 лв., а аз да плащам 150. В началото на годината не бях вземала три месеца заплата. Имах жена, която предпочете да отиде в „Лион” и да работи като перачка вместо при нас. Работниците трябва да дотират. Става въпрос за болни хора, които при всички случаи не биха могли да донесат приходи за предприятието колкото един здрав човек.
Залагате основно на шивашкото производство. Има ли млади хора, желаещи да практикуват тази професия?
Шивашкото производство е основно. В момента шием пухени якета. Жените влагат много старание, но самият процес е доста бавен. На собствена продукция почти не разчитаме, работим само на ишлеме. Правим корекции на частни лица, но с това не можем да се издържаме. Поддържаме контакти с фирма от Долна баня, която извършва кроенето и ни доставя изделията за доработка. Шием изключително и само за износ. Досега сме ушили с хиляди детски роклички за Испания. Сега се прокрадва и Белгия като вариант с хавлиени кърпи. Наше дело е изработването на спалното бельо за хотел „Арена”. Помогнаха ни от фирма „Гюнкин” с осигурен плат и доставка.
По всяка вероятност поддържате контакти с ваши колеги в страната. Каква е практиката и по какъв начин е уреден статутът на фирмите, в които работят хора с увреждания?
Ние членуваме във Федерацията на хората с увреждания. Повечето от дружествата, функциониращи в страната, са кооперации, а не общински фирми. И двете имат свои преимущества и недостатъци. Кооперациите например не подлежат на обществени поръчки. „Мальовица” ЕООД възниква като звено към „Родина” – Ботевград. През 1988 г. се отделя като самостоятелна организация.