Една случайна среща преди 4 години в редакцията на „Вестник за жената”, стана начало на едно приятелство и много ползотворно сътрудничество. Новите ми познати бяха Росица Бакалова и Елена Балабанова. Тяхната дейност много ме заинтригува, защото те бяха шефки на Клуб „Приятели на гоблена и българската шевица”. Когато посетих дома на Роси, не можех да си тръгна с часове – толкова много красота и изящество, майсторлък и фантазия лъхаше от всеки ъгъл на старинната къща. И оттогава почти на всяко мероприятие, на всяка тяхна изложба бяхме и ние – аз, Силвия от Радуил, Ани Йовева и Теменужка Велчева от Самоков.
Дейността на този клуб е толкова богата, че няма да ни стигнат страниците да ги опишем. В него членуват над 60 жени от различни краища на България, които обичат да творят красота, пазят и съхраняват българските традиции и вплитат тази красота в гоблени, кърпи, носии, шевици, чорапи, в картини, бижута, пана и др.
Изминаха 10 години от деня, в който на Роси Бакалова й идва страхотната идея да създаде този Клуб и да събере под неговата шапка десетки майсторки на красота.
Срещата по случай този юбилей стана в София, в ресторант „Фантазия”. Бяхме посрещани от двете дами – Роси и Елена, минавайки като в Холивуд по червения килим да получим специални поздравителни адреси, значка с логото на Клуба, новите членски книжки и др. подаръци.
Тук бяха дошли жени с ушити над 300 гоблена, покривки с българска бродерия, бижутерки, майсторки на стъклописа и рисуваната коприна, на красиви предмети от студен порцелан и др. Вечният приятел – усмихнат, шегобиец и певец Стоян Борисов пя за нас песни от новия си албум.
Голямата изненада поднесе живеещата в Рим Дариа Лакова. Тя беше долетяла от Италия, за да присъства на нашата среща. Със сълзи в очите, тя поднесе на Клуба два големи каталога за изкуство, в които са поместени гобленът „Десислава” на Роси Бакалова, скулптура на Вежди Рашидов и стихове на Дариа. Оказа се, че тя е член на една италианска асоциация на много високо ниво, в която се рекламират творци на българското изкуство. Клубът получи от нея медал „Леонардо да Винчи” и нейни поетични книги (издала е 4 със стихове). Две от тях „Нежен глас” и „Носталгия” с автограф ми дари след като аз й подарих моя рисунка и стихотворението си „Зодия Овен” (тя също като мене е овен – упорита, всеотдайна, борбена и силна жена).
През цялото време не скучаехме – имаше томбола, викторина и песни. Тортата накрая ни събра, за да духнат Роси и Елена 10-те свещички и от сърце да ни пожелаят все така да се срещаме, да създаваме нови и нови творения от глина, стъкло, прежда, вълна, бои и т.н.
А ние им обещахме, че ще бъдем все така активни, ще обогатяваме дейността на Клуба и след 10 години отново да празнуваме.
