Чуеш ли някой да спомене Казанлък, веднага си го представяш – Долината на розите, Казанлъшката гробница, Завод „Арсенал”, Завод „Кремена”, където се произвеждат известните в цял свят китари и то повече за износ. Има и много други, но той се слави и като място, на което се провежда Празник на туристическата песен „Прекрасна си, мила родино”. Този път беше по-специален, защото е юбилеен – цели 15 години в Града на розите се събират туристически хорове и групи от цялата страна.
Габрово, Сопот, Пловдив, Русе, Асеновград, Елена, Самоков, Горна Оряховица, Енина, Стара Загора бяха изпратили свои представители, за да изпеят в песни любовта си към родната природа, преклонението си пред богатото историческо минало на България.
Официалните гости – председателят на ОбС Николай Златанов, зам.-председателят на ОбС Нено Влайков, г-н Гочев от БТС, София и председателят на ТД „Орлово гнездо” Казанлък Жельо Желев дадоха зелена светлина на ентусиазираните певци, които пренесоха атмосферата на своите родни места в Казанлък и всички ние в залата с удоволствие ги слушахме и аплодирахме.
Пловдивчани всяка година идват с един млад оркестър, с много и различни инструменти, с които акомпанират на певческия хор към ТД „Шипка”.
Много интересно беше изпълнението на четири девойки в народни носии, които съвместно с другите изпяха обработена родопска песен.
А когато прозвуча кристално чистият глас на солистката в изпълнението й „Очи черние”, в залата последваха бурни аплодисменти. От Горна Оряховица дамите пренесоха аромата на майските божури. През май там ще се проведе и празник на това красиво уханно цвете.
Вокалната група от град Шипка, горди със своето героично родно място, кротнало се в подножието на величествения връх Шипка, пяха с възторг и вдъхновение. Звънките планинарски песни за Мусала, за Мальовица и чудните пътеки, водещи към върховете бяха поднесени от нашите дами от Хора на ветераните туристи към ТД „Рилски туристи” с диригент Борис Стрински. Можем само да се гордеем, че този възрастен мъж не се дава на годините, а продължава да твори.
Казанлък се слави и с богат културен живот, в който се включва по всеки повод и ВГ за туристически песни „Ехо”. До мен беше седнал Валентин Спасов. Направи ми впечатление, че през цялото време пееше тихичко с певците от сцената. Той е бил дълги години председател на туристическо дружество, а сега е член на Инспектората на БТС. Призна си, че много обича песните и планината. Всички състави получиха грамоти, плакети и поздравления за представянето си.
Сред участниците открихме още едни приятели на Самоков – певческата група от Русе и техният туристически водач и организатор – Методи Хлебаров. Той е наполовина българин, наполовина румънец. Майка му е румънка и той знае перфектно езика. А, ние, веднага след празника, съвместно с групата от Русе, тръгваме за техния град разположил се достолепно край р. Дунав. Толкова много красиви сгради, начело с най-голямата и прекрасна гара, радваха очите ни с колоните и човешките фигури по фасадите. Операта, Съдебната палата, паметникът в центъра, Пантеонът на героите.
Минаваме по Моста, радваме се на последните лъчи на слънцето и ето ни вече в Гюргево. Тук ще бъдем участници в един празник, на който никога не съм била – Религиозен фестивал за църковни песнопения с името „Лумина ди Лумина” (в превод „Светлината е светлина”). Но той ще е на другия ден. Разглеждаме града, чийто основател е Мирча Бътрън, а патрон му е Св. Георги. Домът на културата, в който ще пеем е открит през 1904 г. Една прекрасна сграда с чудесна акустика. Близо до нея, за наша гордост е ул.”Христо Ботев”. На пристанището се снимахме пред паметна плоча, на която пише: ”От това място на 16-ти май 1876 г. се качи на кораба „Радецки” революционерът и големият патриот Христо Ботев, отправяйки се към родината начело на патриотична чета, за да вземе участие в борбата за национално освобождение на българския народ”. Нещо ме стискаше за гърлото, докато стоях на това свято място и четях тези силни думи. Посетихме и две църкви – много красиви, богато изографисани и резбовани.
Нашите дами се проявиха с чудесно изпълнение на молитвата „Отче наш”, която беше много добре приета от посетителите. Много време ни беше необходимо да прекараме в Музея, чийто основател е Теохари Антонеску, живял от 1867 до 1910 г. в Гюргево. Залите са многобройни и в тях са подредени хиляди предмети на бита от различни епохи – некрополи, разкопки, съдове, украшения, оръжия и много картини, фотоси – не е възможно да се опише всичко. Грижливо подредени и много пазени, за да могат да го видят поколения напред.
В парка до музея са подредени десетки торсове на герои от войните, от битките за свободата на Румъния. Почиваме и с нетърпение очакваме най-важното събитие, за което сме дошли от далечния Самоков. Ние и русенци сме единствените представители от България. Мога да кажа, без да се срамувам, че никога не съм се увличала от църковни песнопения, но от този момент ставам техен привърженик и почитател. Защото това, което видяхме и чухме в залата беше нещо невероятно.
Хоровете бяха от Гюргево и Букурещ. Най-много се радвахме, че повечето певци бяха дечица, юноши, тийнейджъри и младежи. И малките, и големите пяха като ангели. Да не говорим за семинаристите от Духовната академия. Много бурни ръкопляскания имаше за шаолинчетата – малките деца, облечени като монасите от манастира Шаолин. Техните чисти гласчета ни разнежиха до сълзи. Летвата беше вдигната много високо. Нивото на изпълнителите беше космическо. Това ме изпълни с безпокойство – дали нашите дами ще се справят с това предизвикателство. Но те успяха да изпълнят своите песнопения така, че в залата много ръкопляскаха и викаха „Браво!”. В края на фестивала на всички ръководители бяха раздадени плакети от кристално стъкло и грамоти. С участието ни в този празник ние осъзнахме, че човек трябва да вярва, да се бори и да печели.
Разделяме се с организаторите, които бяха на ниво и г-н Стрински им връчи подаръци, които да им напомнят за нашата среща. Аз им подарих мои рисунки и икона на техния патрон – Св.Георги. Сбогувахме се с любезните домакини от хотел „Влашка” и тръгваме към България със съжаление, но и с радост, че тук намерихме нови приятели.
