Култура

Клуб на любителите на историческото оръжие “Чакър Войвода”

  Българската история и фолклор са може би единствените две неща, които могат да предизвикат все още у нас поводи за гордост. В моменти на криза или на отчаяние, българите имат най-силното упование, което се корени в героичните събития от миналото и в красотата и многообразието на фолклора ни. А съчетанието на двете се стремят да направят Клуб на любителите на историческото оръжие „Чакър войвода” град Самоков. Най-общо казано това са личности, които преобразени в автентични носии пресъздават картини от славното ни историческо минало.
  Те са от онези инициативни хора, които ценят и обичат българското и знаят, че един народ има бъдеще само тогава, когато помни миналото си. Всъщност тази позната максима се е превърнала в своеобразно тяхно мото. Председател на клуба е Георги Николчов, а заместник-председател – Георги Митев. Именно те двамата стоят зад идеята подобен клуб да реализира своето съществуване и в нашия град. Самите те определят себе си като родолюбци и ценители на всичко българско и родно и основна тяхна цел е неговото съхранение и препредаване.
  Историята на клуба започва да се пише преди година на паметната дата 3 март. Тази година на същата дата освещават знамето си. „Идеята дойде от други подобни клубове в страната, чиято бройка е около 10. Запалихме се от учредителите на старозагорския клуб „Поп Минчо Кънчев”, със секретар Христо Николов. Те са ветерани в областта, най-старият клуб, който в момента наброява 30 човека. Взимали сме участие в много възстановки на исторически събития или това са т.нар живи картини. И до този момент винаги сме участвали от името на старозагорския клуб. Миналата година на трети март се събрахме седем ентусиасти и учредихме клуба”, разказва председателят Георги Николчов.
  Една година по-късно броят на членовете се увеличава на 15 души, сред които има присъствие и на жени, а възрастовият диапазон е между 11 и 50 години. Интересен факт е, че в клуба има интернационално участие – двама от членовете са холандци, проявили интерес към нашето историческо битие и които с голямо удоволствие се пременят в автентични 100-годишни носии. Сигурен знак, че имаме какво да дадем и покажем не само на самите нас, но и на чужденците. „Особеното е, че тези клубове са в частна полза. Единствено клуб „Чакър Войвода” е в обществена полза. Това означава, че всички приходи, независимо дали са от членски внос или от дарителство, остават в клуба, изразходването им е съвсем прозрачно”, подчертава Георги Николчов, а Георги Митев добавя, че дейността им е като читалище.
  Клубът още няма официално седалище, а финансирането му идва от членския внос, който е 50 лв. на година и е по-скоро символичен. Политиката е тема табу при тях. Целта на основателите му е да са ориентирани към младите хора, да събудят у тях дремещите частици патриотизъм. Подчертават, че е от особено значение за нас като българи е да съхраняваме народните обичаи, носии и всичко, което е автентично, като по този начин се осигури една здрава нишка на приемственост между поколенията. „Нека младите хора да ценят това, което има по раклите на баби и дядовци. Много е жалко поради незнание да се изхвърлят носии, които са на по 100 години, без да се осъзнава огромното им значение и стойност, която няма материален еквивалент”, подчертава Георги Митев.
  Избират името на Чакър войвода, защото е бележита личност. Един от най-изявените исторически личности. „Много малко хора знаят, че Чакър войвода е бил единственият български войвода, които е водил битка с редовна турска войска и я е победил. Това се е случило при Пасарел”, разказва Георги Николчов.
  Ценят оръжието, всичко, което е позволено от закона. Издирват стари оръжия, за да допълнят колекцията си. Като двамата казват, че се води разяснителна кампания към членовете относно оръжията и тяхното ползване. Споделят, че когато позволят на деца да се докоснат до автентичните оръжия и това действие е подплатено с факти от историята ни, очите им блестят от изненада и радост. По този начин съвсем логично се осъществява приемствеността, чрез прекия досег до историята. „Старозагорският клуб има една страхотна практика. Обличат се в носии, взимат оръжия и посещават часовете по история в училищата”, разказва Г. Николчов. На въпроса дали тази практика може да бъде приложена и в самоковските училища отговорът е положителен. Георги Николчов и Георги Митев смятат, че това е един подходящ начин за разчупване на часовете по история и че учениците възприемат по-лесно. Това е пряк досег до българщината.
  И макар да са официално клуб от една година, те имат множество участия на възстановки на исторически събития в цялата страна преди това, на места, където патриотизмът е вътрешно усещане и спойка на хора с различни професии и интереси. „Традиционно участваме във въстановката на Априлското въстание в град Клисура. От 3 години ходим на фестивала в Жеравна, където се събират между 500-1000 човека и е много величествено. Миналата година взехме участие на възстановка в с. Салаш, намиращо се на българо-сръбската граница. Там е била първата битка между обединените българо-сръбски войски срещу турците. Осъществява се на самата граница, като тя е отворена. Получава се много интересно. На връх Вола сме участвали на Ботевите празници. За освобождението на София също сме били на възстановка”, разказват Г. Николчов и Г. Митев.
  На подобен тип исторически възстановки участниците са обединени от желанието да се съхрани българското в най-чист вид. Георги Митев добавя, че трудно се правят възстановките, защото те трябва максимално да се доближат до историческата истина, като за тази цел те разчитат и на другите клубове, а направата им е като един сценарий на филм. По-трудното е организацията на хората, защото те са любители и са заети и с други дела, но желанието е водещо в случая.
  Сега Клуб на любителите на историческото оръжие „Чакър войвода” замисля изява и възстановка и в нашия град. Такова нещо до този момент тук не се е случвало.
  „Надяваме се около 14 май да направим една мащабна възстановка на освобождаването на град Самоков, което може да се осъществи или на местността „Кръстa” или на Бельова черква и двете са емблематични места за града. Въпросът е дали ще се съберат средства, за да поканим и други клубове от страната. Самоков е освободен на 12 януари, а се чества на 14 май, защото тогава е поставен кръстът и са засадени 12 върби. Затова се чества в местността „Кръста”. Ще призовем всеки, които има носия да дойде и да се приобщи – да стане съпричастен. Планираме празнуването на Чакъровите празници, някъде към края на август, за да се включим в рамките  на празника на града. Ще бъде интересно”, споделят бъдещите си планове Г. Николчов и Г. Митев.
  Всеки, който има отношение към историята и иска може да се включи в редиците на клуба, а ако има запазени носии или оръжия – наследство от славното ни минало, също може да ги продаде или подари на клуба. Те ще оживеят още веднъж чрез последователите си. Бъдете сигурни в това.

бел.ред. Ако имате носии, които искате да предоставите на клуба, може да се свържете с редакцията ни.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close