Халино (Алино)
Според разказите на селяните, името му произлиза от некой си Халил, който имал чифлик тука, около него се заселили няколко аргати, та се образувала бифлиджанска махала. По-нагоре по селската река е Горната махала, а в ново време се образувала и трета махала към изхода на селото, наречена Рогачева. През XIX в. чифлика минал във владение на семействата Кировци, Мальовци и Чупетловци, които го продали на Хр. Перниклията от Самоков, а от него минава в ръцете на знешните притежатели.
Селото менило мястото си няколко пъти поради разни турски жестокости. В мерата му по-важни места са: Селска чешма, Юруко и пр. Оброчища са: на 1½ к.м. западно от селото „Св. Рангел” – за него ще говорим по-нататък; на изток „Св. Богородица”; на югоизток 500-600 м. „Св. Илия”; на изток 300 крачки от сегашната църква „Св. Тодор”, над селото на северозапад „Св. Атанас”, на границата с Поповяне, оттатък Просени дол, „Св. Георгий”, до р. Просени дол „Св Троица”. На югоизток от шосето за Радомир се намират 4 могили по права линия от североизток към югозапад, по нататък в полето друга.
Селото е разположено по двата бряга на Селската река и по мястото на стария чифлик, на 945 м. над морето. На 1852 г. то имало 57 къщи, на 1900 г. 853 жители, на 1910 г. – 1079 жители, на 1920 г. – 1299 жители и на 1926 г. – 1536 жители.
Халинци не са имали никакви привилегии в турско време, занимавали са се с рударство и въглищарство; ходили на работа по цариградските чифлици. Те по характер и носия се схождат с поповянци, а не с рельовци или белчинци. Хората са повече синеоки, средни на ръст, но здрави и здръжливи.
Шестнадесет години преди Освобождението тук на местността Кумичина дупка се заселили черкези, и днес личат остатъци от техните жилища.
Селската църква е направена на 1863 г., 29 юни, тогава са изработени и главните икони от самоковски зографи и самоковски ктитори. Осъм семейства се ангажирали с нейната направа, и, като не могли да съберат достатъчно пари да я отплатят, продали една част от имотите си и я изплатили. Преди Освобождението тука бил свещеник от селото некой си Никола Клисурап, който забегнал в Сърбия, взел участие в боя с турците на 1876 г., а след Освобождението се пак върнал.
В турско време немало училище, а след Освобождението станал учител некой си Дядо Илия от Самоков. Днес в селото има основно училище и прогимназия с две нови училищни помещения. В благоустройствено отношение се върши нещо – прокаран е водопровод и пр.
Като вървите по селската река на север на 4 к.м., отбивате се в лево по мънастирската река и след 2 к.м. път достигате до Халинското мънастире – „Възнесение Христово”. Църквата е старинна постройка, с тухлен свод, надвесен напред като предверие, малка вратичка с дъбови рамки. Църквицата е малка, 8 на 10 м. над вратата от вън личи следния надпис : (надпис на църковнославянски език). От вътре над вратата има друг надпис от 1626 г., когато е изписана църквата, за него пиша другаде. Цялата църква е изписана. Първият ред са светци правостоящи, с такива надписи: (надписи на църковнославянски език). Вторият ред са светци в медальони с надпис като: (надпис на църковнославянски език). Третият и четвърти ред са изписани събития от св. история, като „Васкресение Лазарово”. Петият ред – пророците, а на средата Исус Христос, около него 12 апостоли. В олтаря от север на амбразура „Св. Василий”, „Св. Григорий”, а от юг – „Св. Иван Златоуст” и „Св. Атанаси”. По-нагоре от двете страни на прозореца Исус Христос причастява по шест думи апостоли, а зад него един ангел държи копието. На иконостаса големата икона „Св Йоан Кръстител” има следния надпис: (надпис на църковнославянски език). Тя е наверно работа на доспееца Хр. Димитров. Църквицата не се пази добре, защото едната страна с фреските до голема степен е разрушена от дъждовната вода.
На неколко крачки от църквицата на север е крепостта, която един уединен връх, с вход от към мънастира. Двойни стени ограждат върха, по който личат още амбразури, а вътре остатъци от жилища. Цялото място е обрасло с едра букова гора. Преданието казва, че една жена показала на турците върха, от който се вижда крепостта на разтояние 4-5 к.м. Те изкарали там оръдие и я разрушили. Действително мънастирският пазач ми показа на южната страна на стената един отвор, който бил причинен от тая бомбандировка.
Голем интерес за нашия археолог представлява оброчището „Св. Рангел”, което се намирана 1 и ½ к.м. югозападно от Халино, а само на ½ к.м. от шосето Самоков – Радомир в ливадите. Там е саркофага на някой си римски големец, дълъг 2.50 м., широк 1.30 м., а по прага на западната страна за глават на мъртвеца се вижда, че е от Христианско време. Вратичката била от изток, от юг била прикрепена една плоча, която е счупена и една част липсва.
Стотина крачки от саркофага на запад личат основите на някогашна църква с чупени камъни. Дължината й е 12 м. Предното отделение дълго 7 м., а шипоко 5, а задното дълго пет, а широко 3.5 м. Цялото това е било римско поселище, но от жилищата и другите гробища никаква следа не е останала.
Халино дало за обединение на българското племе в последните войни 27 човешки жертви.
