През 2012 светът вече няма да бъде такъв, какъвто го познаваме. Е, ние вече вярваме в това твърдение. Земята е разтърсвана от какви ли не катаклизми – бунтуват се океани, раждат се роботи, пренаписват се истории… Да, точно така. Оказва се, че и миналото няма да бъде същото. Невъзможно ли?! Помислете пак.
Именно на такъв процес ставаме свидетели ние, гражданите на Република България, през XXI век. След абсурдната замяна на думичката „робство” с по- премереното „присъствие”, с което е била удостоена милата ни родина в продължение на петстотин години, в учебниците по история, сме на път да изхвърлим и заветите на Ботев и Вазов от тези по литература. Причината – дискриминация… разбира се.
Нека първо да обобщим фактите. Всичко започна наскоро, след излизането на доклад, изготвен от „наши и чужди гости” по поръчка на Комисията за защита от дискриминацията, според който, виждате ли, стиховете на родните поети са определени като дискриминиращи турското население. Тъй като ние все пак държим да бъдем коректни, трябва да уточним, че предложение за премахване на текстове на Вазов и Ботев от изучаваната литература всъщност не е направено. Поне не директно. Самият факт, че е осъществен подобен анализ на творчеството ни, е обиден за българите. Поне за тези, които се чувстваме такива. Явно това се отнася за доста хора, пренесли живота си в киберпространството, ако съдим по бясната скорост, с която новината се разпространи (и поукраси) в социалните мрежи. За период от около две седмици истерията доби небивали размери. Въпреки че в бунта дружно взеха участие разбрали и недоразбрали, силната обществена реакция явно постресна управляващите, тъй като министър Игнатов побърза да направи официално изявление. В него той опроверга слуховете и увери, ….
че подобни действия не се предвиждат. Хубаво. Само че не можем да останем спокойни, след като въпросът изобщо беше повдигнат. Заплахата си остава.
Обяснението за бурната реакция на голяма част от хората е съвсем просто. Дори мисълта за посегателство над толкова значими за народа ни дейци е страшна. Изтриването на Ботевите думи от белите листа неминуемо би означавало и заличаването им от народната памет. При такива обстоятелства след време ние сами ще трябва да четем и разказваме на децата си кои са били българските революционери и какво са направили те за страната ни. Това, разбира се, след като им обясним смисъла на думата „робство”, понеже те едва ли ще знаят и него…
Премахване на произведения може и да няма, но за сметка на това може да получим друга шумна плесница – цензура. Някои хора, чиито имена няма да споменаваме, държат въпросните „обидни” изрази да бъдат заменени с по-вежливи. Да не нараним случайно чувствата на съседите, припомняйки им онова, което… се е случило. Така де, представете си само как биха изглеждали едни от най-известните произведения след редакцията. Вижте нашите предложения за стихотворението, което напоследък често е давано за пример – „На прощаване”:
Цитат №1
Преди
„Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда…”
След
„Но изрази, майко, своето гласно пожелание да бъдат сполетени от зло хората от основното население на Турция, които ни изгониха от тук.”
Цитат №2
Преди След
„та сърце, майко, не трае „та сърце, майко, не понася да гледа как
да гледа турчин, че бесней присъстващите в родната ни страна
над бащино ми огнище…” турски граждани проявяват своята сила…”
Как ви се струва, драги експерти? Достатъчно добре ли е цензурирана литературата, отразяваща някогашната действителност?
А, на вас как ви се струва, българи? Така ли трябва да пазим историята и самосъзнанието си? Изводите оставяме на вас.
