Злободневно

Кралят Боровец залезът на един блясък по стара българска рецепта

Това е един материал спомен, поглед, ретроспекция и вик за това какъв е бил Боровец преди време и какъв е сега. На страниците на вестника лятото разглеждахме неговото начало- откъде се е зародило всичко и как години наред това място е било манна небесна за всички самоковци, пък и за хората извън града.

Копнежите ни за  власт и сребролюбието ден след ден са заличавали правеното през времето на соца. Колкото и спорно да е това време, отричано и  заклеймявано,  не можем да  не признаем, че тогава е бил разцветът на Боровец. Строителство на големи хотели, изграждане на пътища и тротоари, наплив на много държавни пари.

Не е за подценяване това, че  тогава не е била изградена канализация, например. За нея говорим и до днес, чакаме  и се надяваме да стане по-бързо, за да не текат отпадните води в краката на туристите, да не смърди като в някое гето.

Този репортаж се изгради на базата на случайно намерени в мрежата снимки на Боровец отпреди години. Ние нямаме за цел да разбунваме духовете. Колкото и глупаво да звучи- ситуацията с курорта на курортите няма да стане по- розова, докато ламтенията за пари и инстинктът за оцеляване при невъзможни условия са водещи в нашия случай. Знаете ли кое е смущаващото? Част от запустелите имоти, които виждате по снимките са общинска собственост. И не е за вярване как тази собственост е оставена нахалост.

Всеки един самоковец, който някога е работил там с ръка на сърцето ще си признае, че гледката на стария център сега прилича на мъртвец. Там няма нито цвят, нито живот. Сградите стоят озъбени, прозорците са заковани, няма и помен от Катеричката на чешмата- т.е. няма нито чешма, нито катерица. Забравени от собствениците си са издигнати, но  недовършени строежи, които седят, за да напомнят на останалите как понякога си правим сметки без кръчмар.

На мястото на вековни гори сега се издигат грамадни сгради- хотели, които с табели „For sale”или „For rent”приканват да си купим или наемем апартамент. Цели комплекси със звучни имена са празни и броят дните, през които амортизацията си взема своето. Дали някога ще се напълнят със живот е много спорна ситуация.

Гледаме и към „задния двор”- там, където са т.нар. „къщички”. Не можем да сложим всички под общ знаменател и да ги обвиним, че не се грижат за приветливия вид на ресторантите си. Но има и гигантски изключения. Именно те подронват цялостния имидж на гилдията. И съвсем естествено насочват цялото обществено внимание върху себе си. Лобитата ги е имало и винаги ще ги има, но докат

о се мисли мандатно, резултатът ще е повърхностен и незадоволителен.

Обещаващо е, че всяка събота и неделя срещаме почиващи. Хората продължават да идват и да се възхищават на магията на това благословено място, да гледат гората, която вдъхва спокойствие и утеха. За съжаление- не осъзнаваме богатството си и не можем да го накараме да работи в наша полза.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close