Започна и сезонът на биатлона. Всички любители на белия спорт вече са готови да стискат палци, за да видят трибагреника на контролите, да чуят химна в края, да викат от радост и да обичат своите герои.
Мирослав Кенанов, Михаил Клечеров и Красимир Анев или както ние,самоковци,си го знаем Миро, Мишо и Краси – нашите момчета, звездите на родния биатлон. Тези три момчета заедно с Владимир Илиев са четворката, която представи България в изминалите две състезания.
Краси Анев постигна и най-доброто си класиране като стана 8-ми на 20км в Йостерзунд. Две грешки пък попречиха на Мишо да вземе точки от това състезание. Миро и Владо останаха по-назад в класирането. Доброто представяне продължи и в следващия старт, а публиката тръпнеше при всяка стрелба и стискаше палци, нашите да финишират на по-предни позиции.
На щафетата българите се представиха отлично и заеха 12-то място, което е едно много добро класиране за първо подобно състезание за сезона. Дори и не само първо, като се има предвид ситуацията в българския спорт.
Всичко това ни радва, кара ни да се гордеем с момчетата и с факта, че са българи. Но тези хора всеки ден изминават пътя „от осанна до разпни го”. И при най-малката грешка биват оплювани, но всичко се забравя при по-доброто представяне и обратно. Но трябва ли да е така? Преди да се говори кой, как се е „издънил” да се замислим какви усилия им коства на тези момчета всяко едно участие на подобен голям форум. Колко често те са до семействата си? Много малко, повярвайте. Тяхното семейство е отборът, ските и пушката, а пистата е тяхната любовница. За да стартират,те полагат неимоверни усилия, подлагат се на многобройни лишения, само заради него – биатлона и нея – нашата България. Дори и всеки път да са последни трябва да ги уважаваме за онова, което са и всичко, което правят. А тя, публиката, им благодари при всеки удобен случай за емоциите и гордостта, за саможертвата и всеотдайността.
Надяваме се да можем да им го покажем и на Европейското първенство за мъже и жени до 26 години в Банско. Да им дадем нови сили, за да спечелят няколко медала, да ги окичим с лаврови венци като истински герои!
