Един от най-ревностните ученици на Исус, той бил избран от Спасителя за първи негов апостол. Затова го нарекли Първозвани. Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието- “А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш? Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.
Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра. Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос).”
За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. Андрей и брат му Петър били рибари и живеели на брега на Тивериадското езеро. Св. Андрей бил първият цариградски епископ и проповядвал словото Христово сред славяните и причерноморските народи. Заради вярата си бил разпнат на кръст и умрял в град Патра.
Този ден се свързва и с разбирането, че започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи “На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено зърно”, затова някъде се нарича Едреевден.
Старите българите казват, че от този момент Слънцето помръдва колкото “пиле в яйце”. Денят се събужда и започва да расте, да едрее, колкото малко просено зрънце. А с порастването на деня расте и надеждата за щастлива година, за благополучие, здраве и късмет в семейството.
Вярва се също, че на този ден св. Андрей впряга в ралото си мечка, наместо вол. Затова наричат празника още„Мечкинден”. Българският народ отбелязва Андреевден като празник на зърното. Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в огъня, за да растат високо всички житни растения. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
Отколешна традиция е с първите лъчи на Андреевден най-старата жена да загребва с дървена лъжица сварена царевица, която хвърля нависоко, за да растат буйно и високо посевите. От нея дава на младите жени – за да се сдобият със здрави и хубави деца, а на добитъка – за добър приплод. Хвърля и към комина на дома и нарича: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!”
С тези магически действия и заклинания българите се надявали да умилостивят светеца и лошите сили, да предизвикат доброто, да дойде късметът, плодородието и дълголетието.
Именници днес са: Андрей, Андрея, Андро, Андрейчо, Андриана и пр.
