Интересен и забавен събеседник е бай Кольо Зографски. Непосредствено след Девети септември и дълги години след това бай Кольо работеше в тогавашната санитарно-епидемиологична станция- Самоков, или както съкратено и викаха- „Санепидстанция”.
Трудовата си дейност той завърши като работник в ремонтната работилница на „Слатина”.
Бай Кольо често събираше новите работници и увлекателно и поучително им разказваше:
– Навремето, когато бях в „Санепидстанция”, в Самоков имаше много мишки, вреше от въшки и дървеници. Ние бяхме голяма бригада и ги унищожавахме- тровим ги, пръскаме ги, изтребвахме ги и понеже бяхме много стабилни, работехме упорито, съвестно и денонощно- гадинките започнаха да намаляват. Тогава се случи най- лошото, чу се приказка за съкращение, говореше се, че намаляват бригадата наполовина. Седнахме, обмислихме положението, анализирахме обстановката и променихме технологията. Вместо отрова, на мишките започнахме да слагаме храна- хляб, сиренце, някаква мазнинка. Въшки и дървениците пръскахме с минерална или с преварена вода, понеже те обичат много хигиената. На гадинките им раздобре и започнаха много бързо да се размножават и да дават ядове на населението. Отвсякъде почнаха да ни викат. Началниците престанаха да говорят за съкращения, а даже и заплатите ни увеличиха, щото имаше много работа, а ние работихме съвестно и дисциплинирано. ПО такъв начин сума стаж навъртяхме в „Санепидстанцията”…..
