Самоков

Самоковските картофи

Самоковските картофи са емблематично залепени за града ни и като знак за качество на самия продукт, и като подигравателен епитет за самоковци. В исторически план картофите не са с продължително самоковско присъствие. Нашенецът познава този селскостопански продукт от първата половина на 19 век.

  Самоковският възрожденец Димитър Смрикаров донася първите картофи в града ни от Турция. Консервативните самоковци посрещат на нож непознатия плод, пренесен няколко века преди това от Америка. С думите „оно е отровно” те категорично отказват да го засаждат.

  Смрикаров търси подкрепата на грамотния и прогресивен за времето си самоковски управител Хюсреф бег.

  Хюсреф е роден в Самоков и е с потекло от самоковското село Чамурлия (преименувано в 1934г. на Шишманово и през 1953г. залято от водите на язовир „Искър”). Заможният му баща е собственик на мадани, а за майка му се предполага, че е потурчена българка. Като младеж Хюсреф е изпратен да учи в Париж и след завръщането си в Самоков е назначен за управител на Самоковския санджак. По-късно, вече като паша, е назначен за валия (управител) на Хърватия и Босна – една територия по-голяма от днешна България. Седалището на Хюсреф паша е гр. Сараево. При назначаването му на този висок пост той взима със себе си за помощници много самоковци, включително и българи, между тях е и Димитър Смрикаров. Високообразованият Хюсреф паша се смята за един от най-прогресивните реформатори за времето си в Турската империя…

  Но да се върнем към самоковските картофи. Хюсреф разпоредил да сварят един казан картофи. След което привикал самоковските първенци в конака, раздал на всички по паница варени картофи и ги предупредил – който не си изяде картофите, ще му бъдат ударени по 20 тояги на голо. Двадесет тояги не били малко дори и за навикналите на бой самоковци, затова се прежалили и изяли картофите.

  Хюсреф бег влизал през час при първенците и ги питал: „Има ли отровени?”. Отначало те отговаряли: „Още нема”. След това започнало да се чува „Не са отровни, пусни ни”, докато накрая дружно извикали: „Много са арни брамбойките, ке ги садиме…”

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close