В пирамидата на психолога Ейбрахам Маслоу за йерархията на човешките потребности, които играят роля за развитието и мотивацията ни, храната стои на най-ниското ниво, в основата на физиологичните нужди. Тя е първична потребност и едно от основните изисквания за подържане на живота. Потребностите от най-ниско ниво влияят по-силно и храната е една от тях.
Прародителите ни преди хилядолетия са живеели във времена, в които храната не е достигала и не са знаели кога пак ще има храна. Ние от хилядолетия сме програмирани
да трупаме за зимата мазнини, когато ни попадне храна. Това е част от законите за оцеляване на тялото. През цялата ни история набавянето на калории е било трудно.
Тялото ни е приспособено към това, ние търсим източници на калории:мазнини и захар.
Наследници сме на ловци и събирачи, които са оцелявали, като са си набавяли захар и мазнини. Така са предавали гените си. Тялото трупа мазнини, за да ни запази, ако има глад заради тежката зима.
Гладът е стрес. И тогава мозъкът казва „За да опазя човека,качвам още 5кг”.
За съвременния човек, обаче такава тежка и трудна зима за набавяне на храна не настъпва.
Днес имаме повече, отколкото сме имали някога. На земята съществува изобилие от храни, култури и биоразнообразие. Сега сме развили зависимост към храната, пристрастяване, както и склонността да се запасяваме с нея. Купуваме огромни хладилници и ги пълним с всякаква храна, и отрупваме обилно масите ни.
Днес хората преяждат и в същото време гладуват до смърт. Попада ни много храна, за „пир”, но в по-голям процент не е каквато трябва. Въпреки изобилието от храна, все още мислим, че не ни достига. Нагласата ни е като при липса и сигналът е все същият – за глад.
Количеството на истинската храна за нашия биологичен вид в менюто на модерния човек все повече намалява и е оскъдна като пропорция, спрямо преработените храни.
Съвременният човек, като че ли е позагубил знанията си и инстиктът му за откриване на истинска храна е притъпен.
Когато сме спрели да обработваме земята и сме отишли в градовете, сме загубили инстинкта си на събирачите и ловците. Това е давело до незнание какво е естествена храна. И до наднормено тегло.
В храната на ловците и събирачите или аналозите им в днешното земеделие да ги наречем градинари е имало много хранителни вещества и много малко калории. При модерните хора има много калории и почти няма хранителни вещества. Може да поемем например 9 500 калории, но ако за тялото няма полезни вещества във вид, в който да ги обработи, изпитваме глад за полезни вещества. Глад за полезни вещества значи, че тялото търси начин да ги получи. Произведените храни като хляба, захарта и солта подвеждат тялото ни, че уж получава полезни вещества.
Тялото изпитва глад за тях, а клетките не се хранят. Когато клетките ни не се хранят, гладуваме на клетъчно ниво. Проблемът е в това, че ядем продукти имитация на храна, към които се пристрастяваме и изпадаме в зависимост от тях. Такъв продукт например е захарта, която се съдържа в по-голяма част от храната ни. Ние разбираме и приемаме пристрастяването към цигарите, алкохола и наркотиците и зависимостта към тях, но все още в много голям процент не осъзнаваме зависимостта си към храненето.
