От известно време насам след получаване на сметките за вода, ток и телефон ме обземат тежки мисли за емигриране… Причината е прозаична и добре позната на голяма част от живеещите на територията на нашата мила родина. Заплатата се превръща само в мил спомен, няколко дни след получаването й. Големи фокусници сме–взимаме ниски заплати и пак някак успяваме да оцеляваме и да съществуваме. Народопсихология да го наречем или особености на българския нрав – все ще е вярно! Но ние сме се доказали като шампиони в различни дисциплини – и тук държим първенството по стоическо търпение и преглъщане на всеки голям залък. Някои от хората просто махват с ръка и минават от другата страна на границата, взимат еднопосочния билет и не мислят повече за връщане назад. Борят се с носталгията и се опитват да си подредят живота на друго място след хиляди неуспешни опити на местна почва.
Други решават, че физическото бягство не е решение и мигрират вътре в страната – това е причината за такъв голям наплив към столицата. Но и тя не е бездънна каца. Не всеки може да се уреди да работи и живее там. Ето защо аз имам друго предложение за жителите специално на Самоков. Има в края на града една китна улица „Здравец”, там едни хора си живеят сякаш са на гости, на града и на държавата ни. Те не са обременени от това да имат някакви задължения към държавата. При тях не идват сметки за ток и вода. Не, че не ги използват… просто за тях тези консумативи са free. Тези хора живеят с абсолютното съзнание за безнаказаност. Получават детски за всичките си деца, помощи за дърва. Една част от тях „работят” във временната заетост, това са и единствените им доходи, или поне така твърдят. Друг основен доход за тях е просенето, ама в онзи грозен и отблъскващ вид, карайки малките деца да тичат по хората и да викат „како, како, дай 0.20 лв”. А ако откажеш, получаваш поздрави към цялото си семейство… Целият ни град е станал съсед с ул. „Здравец” и като примерни съседи ние живеем в „разбиране”, делим си сметките и нервите, седим заедно на опашки за подписи за безработни, после за детски надбавки. Съседите от „Здравец” може да не си знаят задълженията, но много добре познават правата си и както повечето от тях не знаят да пишат и четат, така карат коли последен модел. Освен това те много добре взимат участие в избори и са предпочитан електорат, нищо че много не познават числата, но ако са във финикийски знаци се оправят страхотно. Обикновено имат мнение по всички въпроси, което лесно се формира въз основа на кебапчета и вафли. И притежават едно такова чувство за единство, което ако имахме и останалите може би улица „Здравец” ( която е приета като нарицателно ) нямаше да бъде обект на този текст…
