ИсторияЛюбопитно

Пред дверите на Бога

Мария Галчева

mim3Поне веднъж в живота си всеки от нас е бил на това място. То е свещено за всеки българин, символ на христовата вяра и на българската резистентност. Устояли сме на толкова много премеждия – от създаването на държавата, та, до днес.

Нека се разходим до Рилския манастир. Наистина, пристигайки там, отиваш пред портите на Бог. Толкова величие е стаило това място, толкова сила. Под тежкият, но краси поглед на планината, която е обгърнала мястото, се чувстваш абсолютно нищожен и малък. Нарочно няма да си говорим за това как хората са го превърнали в комерсиален конгломерат, защото това ще го видим почти във всеки манастир, в който отидем. Уви, някак странно съжителстват вярата и парата на едно място, но нека замълчим.

В сърцето на Рила се издига манастирът, скрил зад дебелите си стени много легенди. Няма как името на манастира да не се свърже с неговият патрон – чудотворецът Иван Рилски.  Роден е вероятно през 876 г. в село Скрино край Дупница и починал на 18 август 946 г. Живее по времето на цар Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).  Легандата разказва, че когато Иван Рилски станал на 13 години се цанил говедарче у един скринчанин. Един ден докато пасял говедата, една от кравите минала отвъд Струма във Вуковско и там се отелила. Детето казало на господаря си, че кравата се отелила отсреща, но не можало да премине и докара кравата и телето поради голямата вода. Господарят бил много суров човек и го сгълчал и го накарал да докара кравата с теленцето. Когато детето тръгнало, той се скрил да види как Свети Иван ще прегази водата. Струма била дотекла като море и той се страхувал да я прегази, но повече се боял от злия си господар и затова се помолил на Бога, метнал връхната си дреха (долама) на вълните, седнал отгоре и така преминал. Взел със себе си теленцето, качил се на доламата си по същия начин и се върнал в Скрино, а след него преплавала и кравата. Господарят, който бил видял чудото, се уплашил, повикал пастирчето, съобщил му, че вече не му е потребно и да си дири другаде работа. Свети Иван вместо полагащата му се заплата, поискал шареното теленце и то му било дадено.

Според мита той бил пастир до около 25-годишна възраст – след това приел монашеството, но не останал в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
Лоши хора на два пъти го прогонвали от местата, които си бил избрал. Най-накрая успял да се уедини в суровото лоно на Рила планина. Тук той прекарал 12 години в една пещера, от която го изпъдили разбойници. Тогава аскетът се приютил в хралупата на един огромен дъб. Мълвата за праведника скоро се разнесла из околните селища и християните започнали да търсят неговата помощ. С Божията благословия отшелникът извършвал чудеса: той освобождавал от нечестиви духове, лекувал болести и недъзи. Но понеже тези посещения нарушавали съзерцанието му, той напуснал хралупата и заживял на една висока скала, на която стоял 7 години.

Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът отказал и изпратеното му от цар Петър злато.
Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Една от най-разпространените легенди рисува образа на Св. Иван Рилски като безсребреник и чудодеец от ранга на самия Христос. Това е преданието за цар Петър и желанието му да види отшелника. Намираме го и в „Народното житие”. Владетелят от години слушал разкази за чудесата на пустинника отец Иван. Отивайки в Средец (днешна София), решил да продължи към планината Рила и да го намери. Царските пратеници дълго търсили монаха. Открили го пред една пещера, казали му за какво са дошли. Той ги изслушал, а сетне им предложил да ги нагости. Имал съвсем малко твърд черен хляб и хората си помислили, че ще си останат гладни. Подобно на Христос, който нахранил множеството с две риби и пет хляба, светецът направил така, че хлябът не само стигнал за всички, но се оказал и невероятно вкусен. Един от пратениците бил болен, но веднага оздравял. Върнали се всички при господаря си с грейнали лица, разказвали един през друг какво са чули и видели. Царят тръгнал сам да съзре почитаемия лик на стареца, но мястото било труднодостъпно и не успял. Отново изпратил вестоносци, а Иван Рилски заръчал царят да отиде на върха и там да запали огън. „Всичко е от Бога възможно, а не от хората… Така ни е отредено да се видим” – се казвало още в посланието. Монахът също запалил огън и огромен стълб се издигнал към небето. Гледайки дима на отсрещната страна, двамата прославили Бога и се поклонили един на друг. Царят изпратил чаша пълна със злато. Свети Иван Рилски приел само чашата, а златото върнал. В най-разпространения фолклорен вариант на тази история, владетелят изпратил голям товар с плодове, храна и много злато. Пустинникът приел плодовете, а златото върнал с думите: „Кажете на царя, че приемам плодовете, защото са храна за тялото, но връщам златото, защото е отрова за душата!”.
През 11-12 в., по време на византийското владичество манастирът вече бил известен и бил опора на българското самосъзнание и родова памет. След възстановяването на българската държава през 1185г. пренесли мощите на светеца в новата столица Търново – неоспорим знак за огромното значение на св.Иван Рилски, смятан за небесен покровител на България.

През 14 в. манастирът се превърнал в солидно укрепен и внушителен  комплекс, благодарение на усилията на местния феодален владетел севастократор Хрельо. През 1335 г. той построил пет етажна отбранителна кула с бойници, известна като Хрельовата кула, а през  1343г. издигнал до кулата църква, която била разрушена през 19 в.

При завладяването на България от Османската империя манастирът оцелял и запазил привилигированото си положение. Но през 1435г. бил напълно обезлюден от разбойницически нападения. Възстановен бил през 1460г. от трима братя, които през 1469г. успели да издействат от султан Мурад II разрешение за връщане на мощите  на св. Иван Рилски в манастира. Връщане на мощите на светеца е превърнало във всенародна демонстрация на неугасващия български дух. Шествието е описано от Владислав Граматик в Панагерика на манастира.

През годините на робството манастирът бил голям книжовен и религиозен център. Тук работели книжовници, преводачи и зографи, обучавали се духовници, поддържали се активни връзки с останалите православни държави. В началото на 19 в. манастирът бил обновен от майстор Алекси Рилец. През 1834г. започнал строежът на новата манастирска църква “Рождество Богородично”.

Всички стенописи в нея били рисувани от зографи от Самоковската и Банската школа. Иконостасът й е най-големият на Балканите. Резбован е три години от майстор Атанас Теладур и е изцяло позлатен няколко години след поставянето. Двете изключително ценни реликви са мощите на св. Иван Рилски и чудотворната икона “Св.Богородица Одигитрия (Пътеводителката)”, които се намират в главната църква. Библиотеката на манастира съхранява 16 000 тома, сред тях има особено ценни кописи от 15-19 в.mim

Музеят на манастира има над 380 експоната – икона, оръжия, свещенически одежди, богослужебни предмети, дарове и дарствени грамоти. Едни от най-интересните експонати в музея са първият географски глобус у нас, изработен през  1836г. от Неофит Рилски за манастирското училище и Рафаиловият кръст.

Факти

Рафаиловият кръст

Безспорен връх в рилската дърворезба заема ункалният Рафаилов кръст. По предания, в края на 1802 г., след дванайсет годишен упорит труд, рилският монах Рафаил завършва изключителното си творение – резбования напрестолен кръст. Сведения за живота на големия майстор-резбар са оскъдни и се губят някъде в легендите.За него се знае, че е роден в село Калища, Радомирско и твърде млад дава монашески обет.
Рафаиловият кръст е висок 80 см, раменето му са широки 42 см, дебелината на дървото е 3 см, изработен е от монолитен липов дървен блок. С творчески финес и артистична грация от всяка страна на кръста са изобразени 36 библейски сцени, с общо около 600 склуптурни фигути.
Напрежението, многогодишната прецизна работа при слабо осветление, превръщат този шедьовър в изстрадало изкуство – очите на майстора ослепяват след като виждат довършено удивителното постижение. Това съвършенно творение на естета Рафаил, издига българското изкуство на сияйни висоти.

Хрельовата кула

Най-старата постройка в Рилския манастир е изцяло запазената отбранителна кула, известна още като Хрельовата, тя дава пълна представа за характера на крепостното строителство през зрелия български феодализъм. Градена според надписа на входа й през 1334-1335г. от протесеваст Хрельо и посветена на св. Йоан Рилски и Богородица Осеновица, тя представлява архитектурно-строителна творба с висока стойност, свидетелство за техническото и художествено умение на средновековните майстори.
Високото почти 23 м свободно стоящо стройно тяло на кулата, изградено върху почти квадратна основа от 7,75 х 8,25 м, подразделено вътрешно на пет етажа, с приземие под нивото на двора, е и днес главната доминанта в двора на манастирския ансамбъл, заобиколен отвсякъде с високи жилищни крила. Тъй като не могат да премахнат външната суровост на Хрельовата кула, която при това е много близка до църквата „Рождество Богородично”, възрожденските строители долепват до нея ново тяло – звънарница, с височина, почти равна на покрива на църковната сграда.
Най-голям интерес в архитектурно-художествено отношение представлява оформянето на последния пети етаж на кулата с параклиса „Преображение Господне” , който е най-старият манастирски параклис. Стенописите му датират от XIV в. и са изключително ценен паметник на българското средновековно изкуство.
Художественото въздействие от архитектурния образ на Хрельовата кула е бил твърде силен не само върху нейните съвременници, но и върху творците на възрожденския манастирски ансамбъл, създаден пет века по-късно от нея. Средновековната Хрельова кула се включва органично като неделима част от типичния за XIX в. целокупен образ на манастира.

Книжнина:
В библиотеката на Рилският манастир се съхраняват около 250 ръкописни книги от периода между XI-XIX век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски щампи и др. Сред тях е Рилският сборник от XIV-XV в., който съдържа преписи от най-старите жития на св. Иван Рилски, глаголическите листове от X-XI в., две евангелия – апракоси от XIII в., сборник със служби и жития на св. Иван Рилски, Псалтир и два сборника “Адрианти” от 1473г., големият Панагерик от 1479г., писани от Владислав Граматик, Панагерик от 1483 година и Минеи от 1487г., Сучавското евангелие от 1529г., Крупнишкото евангелие от 1577 година с обков от софийския златар Матей и многобройни дамаскини, триоди, требници и други. Особено ценни са съчиненията на българският педагог и писател Неофит Рилски, основната част от, които се съхраняват в манастирската библиотека.
Рилският манастир е открита и първата печатница за щампи (гравюри върху метал и дърво) през XVIII в. Тук се намира и най-голямата колекция от клишета от това време. Най-често сюжетите на щампите представят образа на Иван Рилски с моменти от житието му и изгледи от манастира.

Пещерата на Иван Рилски

На около половин час пеша от днешното местоположение на манастира, е запазена и до дненс пещерата, в която Св. Иван Рилски е прекарал цели 7 години от своя живот.

Според преданията, който успее да премине през дупката в края на пещерата, е безгрешен. Огромна тълпа от туристи се стича тук, за да подложи на изпитание своята безгреховност. Енергията, която излъчва мястото е неописуема и изключително силна.

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close