Анна Манова
Доц. д-р Константин Рангочев е роден в Самоков. Учил е в ПГ „Константин Фотинов”, след това завършва Българска филология в СУ „Климент Охридски”. В момента е доцент в Института по математика и информатика, секция „Математическа лингвистика” към БАН. Занимава се с теренни етноложки проучвания още от далечната 1980 година, когато е имало в университета кръжок по български фолкор. Според доц. д-р Рангочев теренната работа е важна, но тя е половината от това, което е необходимо. Целта в изследователската дейност е да се появи хипотеза, да се открие нещо ново и различно. Воден от желанието си да продължава да се занимава с етнология и фолклористика, д-р. Константин Рангочев заедно с няколко съмишленици, през 1991 година създават Асоциация „Онгъл”. Като един от основните приоритети на Асоциацията е изследването на особеностите на целия самоковския район и на процесите, протичащи в частност в града. Не на последно място е желанието на всички изследователи да съберат откритото в няколко тома книги, като предвиждат това да се случи в следващите една- две години. Асоциация „Онгъл” е една от организаторите на Осми международни Цар-Шишманови дни в Самоков.
За културно-историческото наследство на самоковския регион, за шепота на земите, които обитаваме, за онова, което не знаем за тях – един разговор със специалиста К. Рангочев.
Как започна всичко, как основахте Асоциацията за антропология, етнология и фолкористика „Онгъл”? И кой даде името й?
През 1991 година с колеги и приятели от различни университети основахме Асоциация „Онгъл”. Тогава бяха времена, когато всичко се рушеше и всичко се създаваше. И така ние се организирахме, за да не станем част от цялостния разпад и създадохме нещо наше си, имаше и финансиране за проучванията ни. Преди 24 години заедно с проф. Тодор Ив. Живков, доц. Николай Ненов (РИМ – Русе), проф. Т. Моллов (ВТУ), доц. М. Димитрова (СУ), д-р Р. Малчев и аз създадохме Асоциация за антропология, етнология и фолклористика. Въпреки че съм наясно, че фолклорист къща не храни, все пак при мен движещ е интересът към въпроса защо и на второ място желанието да се предаде нататък познанието, архивите остават и те ще бъдат така да се каже народополезни. Името, колкото и нескромно да звучи, го дадох аз. Онгъл е онзи ъгъл, който се образува между р. Дунав, Черно море и днешната Българо-румънска граница. Намира се на север от Добруджа, като от старобългарски означава ъгъл, защитено място.
Асоциацията и Вие като неин представител сте част от организирането и честването на Цар- Шишмановите дни в Самоков. Разкажете малко повече за това.
Всичко започна през 2005 година, съвместно с Община Самоков и Градски исторически музей Самоков. Тогава археологът Веско Хаджиангелов и колеги бяха започнали да копаят Шишманово кале, във връзка с превръщането на културните обекти в атрактивни дестинации. Започнахме проучване на селата на югозападния ъгъл на самоковската котловина, срещнахме се с проблематиката за цар Иван Шишман, което е много интересен научен парадокс. Всички твърдят, че той е убит на 15 юни 1395 г. до Никопол, пък фолклорните предания от самоковско говорят коренно различно. Още повече има и една преписка, намираща се в Рилския манастир – Панегерик на Владислав Граматик, където се казва, че турците са убили великия император Иван Шишмански български при Самоков след дълга война. Тази преписка може да е късна, предвъзрожденска, но в нея е упоменато точно. Обикновено тя се цитира и се поставя точка по въпроса. Ние трябва да четем изворите и после текстовете на нашите историци. Има хипотеза на историците, че може би тук е убит по-големият брат на Иван Шишман. Това е знак, че нещо се случва в самоковско. Имаме две знания – фолклорното и това на историците. Трябва да се поставя на обсъждане. Всяка година в началото на октомври организираме международен симпозиум, честване на Цар-Шишмановите дни в Самоков, като тази година заради изборите ще бъде на 10 -12.10.14 година.
Какво е мнението Ви по въпроса за Паисий Хилендарски и споровете относно неговото рождено място?
Относно Паисий Хилендарски според мен доказателствата са неоспорими. Мария Деянова направи едно изследване, базиращо се на говора и доказа, че езикът не може да бъде по никакъв начин бански диалект. Тя е много добър езиковед, а езикът е като математиката – точна наука. Нейното изследване е лексикално и езиково. Сами по себе си нещата, които пише Иван Ненов са спорни, но в никакъв случай неверни. Но ако вземем анализите на двамата заедно, те ще бъдат непоклатими. Морфологично също беше доказано, че не можем да говорим за бански диалект. Стигна се дотам, че един професор, който отговаряше за честванията на Паисий Хилендарски миналата година в едно свое изказване пред медиите каза, че самоковци заради два-три диалектизма се тупат в гърдите. Това е недопустимо изказване още повече от филолог, какъвто е той. Също е важно да се уточни, че Паисий Хилендарски е преподобен, той не е какъв и да е, а светец! Списание „Онгъл” подготвя един специален брой за преподобния Паисий Хилендарски. Ще продължаваме да клатим лодката, защото това не може да остане така.
Какво е Вашето мнение по отношение на Цари мали град и споровете за открадната история?
За подобни неща не можем да кажем категорично това е много хубаво или много лошо. Трябва да мине много време, за да се прецени. Това са разкази заради самите разкази, белчинци нищо не са откраднали от алинци. Алинци винаги са се взимали за граматици. А белчинци – не. Алино от едно голямо село взе да намалява и сигурно сега са 200 човека жители. Историческата съдба на селото в момента не е добра. Тези неща се изясняват след немалък период от време. Терминът Цари мали град е измислица по времето на Възраждането. Там се намира хълмът Св. Спас. Крепостта е паднала 6 век. В Алино също си има манастир, който си се казва Св. Спас. Няма конфликт.
В процес на изследване на самоковския регион сте в момента. Какво по-интересно открихте?
Всичко е интересно. Във всички тези села, в които сме работили, има по нещо уникално и нещо, което ги отличава, като локалните поговорки: „Прав си като манастирската река” или „Защо – пощо”, които са характерни за село Алино, например. Българската фолклорна култура е изучена като цяло, но ние искаме да видим какво се случва сега. Това, което се стремим е да направим едно цялостно проучване на самоковско. Надявам се за още 5-6 години, ако имаме сили да го направим. Започнали сме от 1983 година с малки прекъсвания и имаме още 7-8 микро региона. Асоциация „Онгъл” е на доброволчески начала, като сме благодарни на Общината за финансирането, което ни осигурява. Българинът винаги е работил на полза роду. Интересните неща са ужасно много. Микрорегионите са особено интересни.
Дайте конкретен пример?
Например един микрорегион е Белчин – Алино – Рельово. Характерното за там е, че хората се женят помежду си, но мъж да вземе жена от Продановци и Райово не може, не че не може не е редно. Не е препоръчително и не е ясно защо, явно преди години там е минавала някаква данъчна граница, по някакъв начин са ги схващали за чужди. Много са интересни хората и схващанията в западната част на Палакарията. Там се забелязва една обърнатост към София, става въпрос за селата Ковачевци, Ярлово, Поповяне, Алино. През първата половина 19 век момичетата отивали слугини в София. Смятало се, че това е добре. По този начин момичето научава много нови неща – как да подрежда по един по-модерен начин, как да се държи, да готви. И после се връща и се жени в селото. Даже имах един много интересен случай при изследванията, които правехме в Алино, може би някъде 1989 година, когато ни срещна там една баба и тя ни попита дали знаем немски, гръцки или френския. Учудена на отрицателния ни отговор ни изпя гръцкия химн, обърна се и си тръгна. Оказа се, че тя е била слугиня и е работила за гръцкия посланик.
До сега споменавахте различни характеристики за живеещите по Палакарията. Кажете за тези от Искровете – какво е характерно за тях?
Интересното в теренната работа в Искровете (с. Бели Искър, с. Говедарци и пр.) са две неща- едното е споменатото вече предание за цар Иван Шишман и второто е фолклорното православие. Например наличието в махала Симоновци /между Доспей махала и Говедарци/ на манастир с аязмо, който е бил действащ до 80-те години на ХХ век., т.е имало е монахини.
Вие три години правите изследвания на градската етнология. Какво интересно научихте за Самоков?
Тук има много интересни семейни случки или т.нар. неофициална история на града. Много се знае и много е писано за създаването на града, за името. Но нас ни интересува личната история на обикновения човек. Изследваме градския празник преди и след 9 септември, защото това е един много сериозен вододел. Колко от вас знаят, че тук е имало коледари, които са получавали гълъбета. Ето това е интересно явление, предвид факта, че навсякъде коледарите получват гевреци. А гълъбетата са били шарени и са изисквали доста труд. Силно се надявам, че догодина – две ще обобщим изследванията си в няколко големи тома, които ще разкажат за селата и града. Работихме много години.
Какво не знаем за мястото, в което живеем?
Много неща. Може би не е известно, че Бельова църква е била най-вероятно укрепен манастир. Уникално за България място. Бил е под земя по времето на Османската империя, но преди това – не. Това е манастир, направен в края на 4 век. Най-вероятно е бил голям манастир, може да е бил некропола на стария Самоков. Фолкорните проучвания са като брашнен чувал, колко повече тупаш, толкова повече научаваш.
На какво наблягате в изследователската дейност, за да попаднете на непознати факти?
Най-общо казано търсим системата на фолклорната култура. Затова записваме всичко, при създаването на селищния архив се появява цялото и от тук – уникалното.
