История

Добре дошли в Слънчев брег, житницата на самоковското поле!

Zlokuchene_(sofia)_IskurМария Галчева

Пътувам към Злокучене. Навън е типичен есенен и смръщен ден, леко набива, но след 10-тина минути път, пред мен се показва малкото село. Село като всяко друго, наше, самоковско – на 6 км от града, с пустите си улици, къщите, от чиито комини излиза пушек на бели облачета.  Идилия! Или почти идилия, ако не броим това, че не срещам почти никого, дори на мегдана.

Започва един разказ, който не е базиран на писмените свидетелства, каквото е положението на повечето ни села, които имат богати архиви. За Злокучене е писано много малко, незаслужено малко.

Злокучене е едно от малкото села, за което информация се откри изключително трудно. При срещата ми с кмета Иван Велинов, коментирахме, че няма нито една книга, която да описва и да разказва неговата история. И затова разказът ни се базира основно на устните свидетелства. Това, разбира се, крие много рискове и подводни камъни. Но нашият проект „Мисия предай нататък познанието за родния край”  трябва да продължи, независимо от обстоятелствата.

MЕСТОРАЗПОЛОЖЕНИЕ

Както споменах и по-горе, Злокучене се намира на 6 км северно от Самоков. На юг то граничи със село Драгушиново, на север с изселеното село Шишманово, а на запад с Широки дол. Сигурно ще ви порази фактът, че Злокучене е известно и като Слънчев брег. Красивият пейзаж наоколо е хълмист. Преди време селото се е намирало около коритото на река Искър, но след наводнението, за което ще прочетете малко по-надолу, то се е преместило в по-високите части.

Фактологията на издирването първо ме препраща към Христо Семерджиев и неговия непубликуван ръкопис – „Самоков и Околността му – принос към историята им от турските завоевания до Балканската война”. Там авторът дава подробно описание на Злокучене:„ Три километра под Драгушиново, на баира по Искъра, в две падини, на 880 м. над морето е разположено селото. Един мост на колове го свързва с мерата му оттатък Искъра. Около 1850 г. селото имало 16 къщи, а сега 78; на 1873 г. то имало 22 къщи, с 107 души мъжко население; на 1900 г. населението било 335 жители, на 1910 г. – 410, на 1920 г. – 426 и на 1926 г. – 495 жители”. Както е видно през тези години селото е било сравнително заселено за разлика от сега. Свидетелство за този факт е не само последното преброяване от 2011, а и сведенията, които дава Иван Велинов във филма, посветен на селото „Наше село Злокучене”. Броят на жителите доста е намалял и в момента там има около 175 къщи, от които около 32-33 са необитаеми.

НАСЕЛЕНИЕ

Злокучене не прави изключение от местата със затихващи функции, въпреки че там има млади хора, но те далеч не са достатъчно, за да направят демографската картина по-различна. Спокойствието и идиличният селски живот са привлекателни за една част от хората, но за другата половина от населението е свързана с много работа и непрестанни ангажименти. Гледайки диаграмата, със сигурност се набива на очи поетапното „стопяване” на злокученци. Голямата драма на българското село, като цяло, е подмяната на ценностите и оттеглянето на желанието за труд. Хората загубват любовта и привързаността към земята, която е изконно свързана с българина. Пропорционално с намаляването на населението, идва изселването и търсенето на препитание било то в големия град, било то извън страната.

  • 1934 г. – 578 жители
  • 1946 г. – 693 жители
  • 1956 г. – 692 жители
  • 1975 г. – 598 жители
  • 1992 г. – 442 жители
  • 2001 г. – 332 жители
  • 2008 г. – 280 жители
  • 2009 г. – 271 жители
  • 2010 г. – 265 жители
  • 2011 г. – 262 жители

 

ЛЕГЕНДАТА НА ИМЕТО

Преданието разказва, че името на селото идва от растение. Някога, много отдавна, по времето на турското робство, младежите от селото наранявали телата си с блатното кокиче, наричано злак, за да не влязат в редиците на армиите на завоевателя. Не успях да намеря друга легенда, която да разбули тайната около необичайното име.

 

„НАШЕ СЕЛО ЗЛОКУЧЕНЕ”

Това е телевизионна поредица, която разказва за самоковските села. Преглеждайки филма и слушайки разказите в него, се връщаме много назад, поне две поколения. Стоян Ангелов, вече покоен, разказва по спомени на своята майка, че някога в селото е имало чума и голямо наводнение, което е отнесло цяло Злокучене, а впоследствие половината му жители са се изселили – едната част в пазарджишко, а другата в шуменско. Там се формирали села с идентични имена – Злокучене /пазарджишко/ и Злокучен /шуменско/. След наводнението останали десетина къщи, които били нависокото. В следващия пасаж от ръкописа на Семерджиев също се споменава за голямото наводнение – „През селото минава коларски път от Самоков за Чамурлия (Шишманово), Горни Пасарел, се по край Искъра и местността Каяджик; за Нова село, по който некога се превозвала руда за с. Махала (Марица) и с. Радуил. Поради наводнение и прииждане на Искъра, което не се помни от селяните, половината му къщи били занесени от водата. Тогава пострадалите хора се заселили в пазарджийско, на 2 км. под Саран-бей покрай Марица, та образували ново селище с същето име – Злакучане”.

„Стари родове са: Джимбовци – 19 къщи; Мандажиите, 24 к., дошли от Крушевско – Македония; Шоповци – от трънско, Расоловци, Ловоровци, Иловци и пр. По-забележителни местности в околността: Бойов дол, Бойов Кладенец, Гръков рид, Яслите и пр. Оброчища: „Св. Илия”, „Св. Георги”, „Св. Петка”, „Св. Петър”, „Св. Пантелеймон”, „Св. Спас”. И в това село рударството било главния поминък на населението; наоколо имало шест видни. Ред опити се правили от турците, за да се подобри железарското производство. Така, те докарали цело село в местността Чефлика, на 3 км. под Злакучане, за да плави руда. Какво е станало по-късно с това население, нищо не се знае. По едно време турците инсталирали водно колело в Искъра под селото, та да вадят вода за плавене на руда; обаче и тия опити не успеват. Днес населението се занимава само с земледелие и скотовъдство” – продължава разказа си Семерджиев. Прави впечатление, че Семерджиев нарича селото Злакучане, което отговаря на легендата, която разказва, че някога в полето е имало растение, наречено злак. С него мазали момчетата, за да не ходят войници. Оттам дошло името. За нея прочетохте и по-горе.

Връзката между Самоков и Злокучене винаги е била силна – вероятно заради близкото разстояние помежду им. Обработването на земята хранело хората и едновременно с това било и техен поминък – продукцията си продавали на пазара в Самоков.

МЕСТНОСТИТЕ

Няма населено място, което да си няма неговите, характерни местности. Аналогична е ситуацията и при това село. Всяка педя земя си има свое название. И няма да как да бъде по различен начин, след като хората са същества на притежанието, пък и не само – едно време светът е бил определян по собственика на дадена земя, по някоя отличителна черта, по граница, по ключово събитие и т.н.. В Злокучене и около него можете да чуете за местности като: Орниче, Крайно ниве, Босново дере, Дабо, Гръков рид.

ГЕОИТЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ

Войните след Освобождението винаги са били белегът на нацията ни за героизъм пред света. Както знаем, ние нямаме пленено нито едно бойно знаме. Тогава са дадени и много свидни жертви. От селото също има такива. Храбреците, участвали в Балканската война, Първата и Втората световна война са:

–         Зафир Михайлов Джимбов

–         Илия Здравков Боснов

–         Иван Тонев Паунов

–         Костадин Георгиев Джимбов

–         Никола Димитров Даскалов

–         Петър Вучев Шопов

–         Атанас Георгиев Шопов

–         Владо Здравков Боснов

–         Георги Поплазаров

–         Георги Димитров Расолков

–         Михаил Паунов Джимбов

–         Стоимен Тошев Лавуров

–         Стойко Христов Стефанов

–         Тодор Иванов Галев

–         Апостол Младенов

–         Асен Христов

 

 

ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА

Църквата в селото е строена на 1842 г. на мястото на старо оброчище – храмът е на „Св. Никола Мирликийски”, а съборът на селото е на празника на св. Илия. На празника свещеник минавал по къщите, за да освети агнетата, но днес традицията е попроменена. Курбанът се благославя в църквата. В махалите на селото по домашни фурни, които е имало почти във всяка къща, се пекат агнетата, но това зависи от възможностите на стопаните. Понякога агнетата се пекат цяла нощ.

Манастирът  ,,Света Петка” също се намира в околността на селото – в северна посока.  Части от него са съществували до 50-те години на миналия век, когато от превратностите на времето и от човешката небрежност, това, което е останало е било толкова малко, че дори е било заплашено от тотално изчезване. През 1996 година Стоян Ангелов възстановява всичко със собствени средства и в момента е отворен за посещения от всеки, който пожелае да види святото място. От същата година там се почита Петковден /14 октомври/, който е съпроводен с раздаването на курбан. С особена почит се тачи този ден, защото пази идеята да събира всички от рода на една трапеза, да среща хората, които са поели различни житейски посоки.

Друг параклис, който се намира в землището на Злокучене, на около половин километър, е „Св. Иван Рилски”, построен през 2004 година от семейството на Велко Лазаров с техни собствени средства. В близост до мястото има построен навес, който е много подходящ за отдих и почивка.

Около Злокучене има още свети места – това са местността Св. Георги, където има голям каменен кръст; местността Св. Илия, където, отново до 50-те години на миналия век, се е правел курбанът за Илинден, традиционният ден на Злокучене, който е събирал цялото село; местността Св. Петър, където също е имало каменен кръст.

ТРАДИЦИИ

Целият християнски календар дава неповторимо отражение в света на самоковските села и то във всяко едно отношение – като приготвяне на храната, шиенето на носиите, пеенето на песните и т.н. Йордановден е бил един от най-почитаните празници, наред с Петковден. Тогава са се къпали младите семейства, момите и ергените за здраве. Сега тази традиция, смятана тогава за свещена, е прекъсната. Пази се в селата Радуил, Драгушиново, от миналата година е възобновена в Алино, пази се и в Самоков.

ПОМИНЪК  И КУЛТУРА

Кооперация „Доверие” се е славела като кооперацията, която е най-надеждна в самоковско – благодарение на отличните резултати, постигнати от участниците в нея, тя е синоним на устойчивост и пример за пример. Кооперацията се създава през 1947 година и неин председател тогава става Дамян Стоянов. Животът и просъществува до присъединяването и към РПК – Самоков.

ТКЗС-то в Злокучене се появява през 1957, както и на други места в общината по това време. Първи председател на ТКЗС-то отново е Дамян Стоянов. Селото е известно с големите добиви на пшеница. До началото на демократичните промени има ТКЗС, след това, то споделя съдбата на останалите кооперативни стопанства.

Читалище „Пробуда” е основано през 1956 година, а първата библиотекарка е била Пенка Зашева, а след нея поста заема Генка Стоименова. Основаната дейност на читалището е заета с фолклорната певческа група.

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close