Забележителности

Аладжа манастир

aladja manastirМария Галчева

Непосредствено до Варна се намира едно от най-интересните места, свързани с религиозния ни туризъм. Това е Аладжа манастир. Комплексът се намира в издълбана варовикова скала на близо 40 метра над земята и до него се стига чрез метална стълба.

Всекидневно десетки туристи – българи и не само, посещават уникалната старина. При входа, преди да продължите напред към нея, се намира постоянна експозиция, която разказва за началото на археологическите разкопки в района.

От нея се разбира, че името на манастира се среща за първи път в книгата на руския писател Виктор Тепляков „Писма от България”, а братята Карел и Херминегилд (Хермин) Шкорпил дават началото на системните проучвания в района. Още в началото на века основаните от тях Варненско археологическо дружество и музей поемат грижата за неговото стопанисване и опазване. По инициатива на двамата братя през 1912 година Аладжа манастир е обявен за народна старина, а по-късно – през 1957 година, с научно обосновано предложение на Националния институт за паметници на културата – за паметник на културата от национално значение. Днес там има построена трибуна, откъдето може да се гледа и светлинно шоу.

Съществуват мнения, че скалният манастир край Варна е част от един огромен комплекс от над 500 подобни обители на територията на североизточна България, свързани с разпространеното във Византия и България през ХIII – ХIV век учение за божествената енергия – исихазма. Исихастите са се стремели да се изолират чрез концентрация от всички външни впечатления за да могат да видят Бога. Те, както и всички мистици, са се стремели чрез пречистване, физическо и психическо, на мислите и чувствата да видят Бога в себе си, своята душа. Затова се наричали исихасти, т.е. хора които се стремят да постигнат вътрешен мир и тишина при подобна външна обстановка, за да могат да се вглъбят в себе си, където да видят Бога.

Предполага се, че манастирът, освен, че е свързан с исихазма, който предполага отшелничество, възниква около 12-13 век и е изоставен около 18 век. Името Аладжа не е с християнско, то има арабско-персийски произход и означава пъстър, шарен.

След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир, подобно на много други български манастири, е бил изоставен. Местното християнско население обаче е продължило да почита и посещава това място и през годините на робството, за което свидетелства откритият в криптата сребърен пръстен-печат от ХVIII век.
То вероятно се дължи на запазените до по-ново време стенописи от параклиса. В края на миналия век Карел Шкорпил е записал едно предание, според което манастирът се е наричал “Свети Спас”. Името произлиза от Христос – Спасител.  Но какво е истинското и първоначално име на обителта никой не знае.
Писмени сведения за Аладжа манастир и останалите паметници не са открити. Останали са само легендите за бродещи сред развалините призраци на монаси, горски божества и за безкрайни подземни лабиринти, криещи несметни съкровища, а може би и свидетелствата за миналото на това красиво и тайнствено място.

Качвайки се по високата стълба се озовавате на първото ниво, където са разположени  манастирската църква, монашеските килии, трапезарията, кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения. Второто ниво представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирският параклис. Неговата врата е заключена, но все пак можете да видите помещението, което се намира буквално издълбано в скалата. По пода са нахвърляни пари и монети, а съвсем близо до него е поставена камбана, дарение от миряни.

На около 400-500 метра западно от основната част на Аладжа манастира, в основата на по-нисък скален бряг, се намира още една група помещения, наречени “Катакомбите”. Те са разположени на две нива, долното от които е било жилищно, а горното е представлявало костница с изсечени в пода и пет гробници. Откритите там фрагменти от керамика, монети на император Юстиниан I (527 – 565г.) и частите на една металическа кадилница – дават основание да се предположи, че “Катакомбите” са били обитавани още през 4 – 6в.

От манастира се открива невероятно красива панорамна гледка към морето. Това място заслужава да се посети – атмосферата и усещането връщат назад във времето и ако не са многобройните посетители, имате чувството, че наистина сте в онази тиха, приветлива и уединена епоха на миролюбивите исихасти, увлечени в своята любов към Бог.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Check Also

Close
Close
Close