Интервю
Ветеринарната медицина – държавна или частна дейност?
През последните години селското стопанство бележи тенденция на траен упадък. Броят на отглежданите животни и обработваемите площи намаля драстично. Все по-малко млади хора решават да се занимават със земеделие. Д-р Владимир Топчийски е един от стожерите на ветеринарната медицина в Самоков. Роден е през 1965 г. Един от възгледите, които споделя е, че човек лесно може да си намери работа и да се установи в чужбина. „Аз също съм имал варианти, но предпочетох да се реализирам тук, в моя роден град. Не съжалявам за избора, въпреки трудностите, с които се сблъсквам ежедневно”.
Д-р Топчийски, какво може да провокира един млад човек да се занимава с ветеринарна медицина?
Медицината е дарба, както пише в Библията. Това е талант, който е даден от горе. В миналото хуманната медицина се е практикувала безкористно. На лечителите не се е заплащало и те самите не са искали пари. В момента медицината се е превърнала в търговия, което говори до къде сме паднали. Радвам се, че децата ми обичат животните и има тенденция да тръгнат по моите стъпки. Няма куче в града, което да не ме познава. Дете, което е израснало без домашен любимец, за който да се грижи, остава непълноценно за обществото и му е изключително трудно да оцелява в последствие. Абсолютно валидно е твърдението, че човек, който не обича животните, не обича и хората.
Много сфери от обществения живот страдат заради липсата на законови регламенти. Има или няма ясни правила във ветеринарната медицина?
Държавата направи нужното да смаже земеделието и селското стопанство, а оттам и всички съпътстващи дейности като нашата. Завърших висшето си образование в Стара Загора. След дипломирането, имах подсигурена доходна държавна работа и всичко, за което би могъл да мечтае един млад специалист. Работих 3-4 години и реших да се захвана с частен бизнес. Моето убеждение е, че ветеринарната медицина трябва да бъде изцяло частна дейност. Когато има държавен сектор, както е при хуманната, нещата малко се размиват. През 1997 г. отворих аптеката и стартирах бизнеса си. 15 години минаха, за да дойде това, което аз си представях като модел за развитието на ветеринарната дейност. За това време придобих изключително богат опит, не съм разчитал на благата държавна служба. Съжалявам, че толкова късно държавата въведе правила. Според мен един специалист трябва да е всеки ден с хората. Законът винаги е бил половинчат, не докрай шлифован, и благодарение на кризата в последните години ръководството на държавата видя, че администрацията трябва да се свие.
По какъв начин се отрази върху професията на ветеринарите повсеместният упадък в селското стопанство?
Животновъдството е пряко свързано с обработването на земята. Престъпление е да пустеят толкова хиляди декари земи. Хората – бедни и гладни, а земята стои необработваема. Преди години стопаните трябваше да инвестират средства. Сега им се дават пари, за да развиват земеделие и пак същото положение. Това нещо трябва да се промени, но няма как да стане без самите хора да го пожелаят. България е малък пазар и същевременно внасяме продукти от цял свят. Хипермаркетите никнат като гъби и смазват българското производство.
Що се отнася до кризата в селското стопанство и конкретно животновъдството, вече претръпнахме. Най-голямата ударна вълна беше 1995 – 1997 г., когато се ликвидираха бившите ТКЗС-та и АПК. Субсидирането през последните години изигра своята роля. Хора, които не са успели да се реализират в типична за тях дейност, мислеха, че ще се сдобият със свежи пари. Направиха се няколко големи ферми в района, но начинът, по който отглеждат животните не ме обнадеждава.
Бездомните кучета са един от сериозните проблеми за много български градове. Самоков не прави изключение. Какво е решението?
От самото начало съм свидетел на това, което се случва със скитащите кучета. Институциите правят единствено това, което се иска от тях. Лошото е, че не се отстраняват причините, а непрекъснато тичаме след последствията. В Самоков трябваше да се направят два кучкарника, съгласно регламентите на ЕС. Единият е предвиден да бъде разположен по пътя за Ихтиман, районът на бившата Гражданска защита, а другият – по пътя за Боровец. И двата се изпариха, не функционират и даже все още не са изградени. Дежурното оправдание е липса на средства. Според мен един кучкарник може да функционира и с частни средства, построен и стопанисван от частна фирма. Много важно е да бъдат предприети мерки за кастриране, защото по този начин ще се ограничи популацията. Разковничето е да се спре безразборното разселване на кучета.
Общината има ресурса, законовата база така, че собствениците да не пускат свободно отглеждани животни по улиците. Премахването на кучетата по улиците няма да реши проблема, свързан с тоталното замърсяване около нас.
Д-р Владимир Топчийски е един от основателите на Сдружение „Еко Рила”, което съществува вече 12 години. В следващия брой ще ви разкажем за дейността му, ориентирана предимно към опазването на горите.