Седмицата

Борис Стрински – „Никой не е светец в родния си край”

На територията на нашия град се проведе Първият фестивал на старата градска песен. Време беше да се случи нещо подобно и тук. Наред с добрата организация и новаторството изпъкнаха и някои пропуски. На голяма част от любителите на тази музика и посетители на фестивала, направи впечатление отсъствието на доайена на планинската песен Борис Стрински. Дълги години името му се свързва с нашия град и носи награди и грамоти. И както обикновено става, подобен тип талантливи личности остават недооценени в собствения си град или страна. Това е проста истина за нашите географски ширини.
Борис Стрински е познато име в града и почетен негов гражданин, има зад гърба си  пет сборника с планинарски песни и в момента подготвя шести. За отсъствието му от фестивала и отношенията между институции и хора, потърсих за коментар самия него. Песните са неговият живот, разказва за отношението си към тях по този начин: „Записал съм на ноти и съм хармонизирал около 15-16 самоковски народни песни, отнасящи се за планината и конкретно за нашия регион. Отделно съм записал пак на ноти и хармонизирал около 6-7 песни, чисто самоковски, които са познати на малка част от възрастното поколение. За мен, една песен ако няма мелодия и не се запява почти веднага, не е песен. Доста автори от цялата страна ми изпращат свои текстове и когато нещо ми докосне душата мелодията сама си идва. Смятам, че всяка професия е и призвание, дори да си овчар не е за всеки. Добър е този, който правилно се е насочил.” Това лесно може да се определи с една дума – талант, когато той е налице не са необходими усилия, нещата се получават от самосебе си.


На въпроса за отсъствието му на Фестивала на старата градска песен, Борис Стрински е лаконичен и сдържан: „ Трябваше да се обадят, стана ми обидно. Доста хора след това ме попитаха защо ме е нямало. Нямам обяснение, не получих покана не само за участие, но дори и за гост. А аз имам какво да предложа на публиката в тази насока. Имам две нови песни, които съвсем отговарят на старите градски песни, приятни са, звучни и могат да се изпълняват на няколко гласа. Интересното е, че старата градска самоковска песен е нещо средно между градска и народна и това я прави по-ценна и по-интересна. Но аз съм спокоен, че никой не е светец в родния си край”, споделя Борис Стрински. Думите му са с привкус на огорчение, което се чете и в очите му. И това е нормално. Като човек, принадлежащ на изкуството, застава над битовото и извън дребния спор. Той е благодарен на изказванията на хора като проф. Иван Лалов, бивш ректор на Софийския университет, че Филип Аврамов, основател на планинска песен и Борис Стрински жалонират пътя на туристическата песен в България. Това е признание, наред с това, че където и да отидат печелят симпатии и грамоти. И самият факт, че отсъствието му на фестивала в нашия град, е направило впечатление не на един и двама наши съграждани е достатъчно показателно.
Това, което предстои на хора на ветераните туристи е участие за 10-та поредна година в „Слава вам будители”, организирано от Община Пловдив и ТД „Шипка” на 28.10.12 година.
 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close