Анелия Балабанова
„Наше село – арно село, от него по-убаво нема”. С тези думи, за добре дошли, ще ви посрещнат на много български места, включително и в Говедарци, и то с пълно основание. Районът на Самоков има какво да покаже на гостите си и с какво да се гордее – история, традиции, култура, забележителности. С тях искаме да ви запознаем в нашата мисия :”Предай нататък”. Защото народът ни го е казал – „далече от очите, далече от сърцето”. Колкото повече се говори и споменава за тези места, толкова повече хора ще проявят интерес да ги видят. Ако изберете да отидете в Говедарци – най-голямото село в община Самоков, определено няма да съжалявате. Това, което ви пленява от пръв поглед е хубавата гледка. Тя ви съпровожда през цялото време от Самоков, минавайки през живописната територия на Искровската котловина – Бели Искър, Маджаре, Мала църква и стигайки до Говедарци, където закътани във величествената Рила, природните красоти и изящество намират своя апогей.
Какво знаем и не знаем за селото?
Едно от най-разпространените схващания, подкрепяно и от по-възрастните жители – Иле Вучов, баба Гена Ранова, дядо Иван Мирчев е, че говедарите, дошли от Рилския манастир, са заели най-хубавото местоположение край десния бряг на река Черни Искър и са положили основите на селото, което е най-старото в котловината, много по-старо и от град Самоков. За техни потомци се смятат родовете Андрееви, Ашкови, Богданови, Ботови, Галчови, Гълъбови, Дормишови, Дришльови, Мазганови, Пейчови, Станкеви, Торбешкови, Янакиеви и др. По-късно в селото се заселили от Софийско, с. Крушовица родовете Зареви, Крушарски, Ранови. Родът Зърневи /Камберски/ е дошъл от село Доспей. Преселници от Доспей са и основателите на Доспей махала, присъединена към Говедарци.
Старото наименование на Говедарци е било Българане. По време на Римската империя, около горните притоци на Искровете (Прави Искър, Преките реки, р. Лопушница, р. Лъкатица и др.), е имало рударски селища за добив на железни руди и желязо. По билата на върховете, южно от Говедарци, е запазен Кайзеровият път, строен по времето на цар Фердинанд, свързващ Говедарци с Кобилино бранище. Добивът на желязо е свързан, преди всичко, с времето на османското робство, когато цялата Говедарска котловина е представлявала голяма индустриална зона.
Говедарци – входната врата към Рила
Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа „Вада” (2 часа пеш), хижа „Мечит” (1 час), хижа „Ловна” (3 часа), хижа и планинска школа „Мальовица” (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа „Вада” може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа „Мечит” се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига Страшното езеро, където има изграден заслон, като другият маршрут е през местността Овнарско.
В местността Надарица има останки от древно селище, датиращо от времето на Римската империя. В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници — църкви, манастир и параклиси. Селото е изходен пункт за Седемте езера, Чанаците, Урдини езера, Мальовишки езера, Еленини езера, Страшното езеро, Лопушките езера и Сухото езеро. Общо около двадесет и пет високопланински езера, някои от които богати на местна пъстърва.
Някои от местностите в околностите на Говедарци са свързани с най-живите до днес и интересни предания, главно около отпора на завоевателите и твърдото отстояване на българщината в тежките столетия под османска власт – Градището, Орничето, Царев рид, Тънки рид, Мечкарица, Ненчовец, Еничарино. Едно интересно предание, описано в книгата на Димитър Мазганов разказва за местната хубавица Радка. Отишла тя за вода и…не се върнала. Огнен змей я залюбил. Спуснал се като вихрушка от върха Попова капа и я грабнал край Селската река. Там, където водата скачала от висока скала и се разпръсквала на малки бисерни капчици – сълзите на вечно плачещата хубавица. Притисната от урвите на планината и стената на Тънки рид, реката на това място е и дива, и зла; хвърля се като пощръкляла от праговете, блъска се с рев в канарите. Змеят понесъл Радка към най-голямата – усамотена и мрачна. В местните предания мястото останало известно като Момата. В землището на селото попадат курортен комплекс Мальовица и Гюлечица. Говедарци е едно райско кътче за любителите на планината – не само защото е подстъп към Мальовишкия дял на Рила, една от най-внушителните и красиви части на тази планина, а и поради близостта до София, около час и половина с кола. Само някакви 70-80 км. ви делят от сенчести борови гори, ледени планински реки, зашеметяващи панорами и туристически пътеки, изискващи завидно майсторство. Имате възможност да посетите и други интересни места и маршрути в непосредствена близост. На 12 км. е Самоков, на 20 км. к.к. Боровец, 12 км. к.к. Мальовица, 110 км. Рилският манастир, 20 км. Белчин бани и на 27 км. язовир Искър.
Навсякъде места-светини
В Говедарци има и много други местности и забележителности, които си заслужава да бъдат видени, като оброчището „Св. Георги”. Там на Гергьовден всяка година се събират селяни от Говедарци и околните села. Колят агнета, правят курбан, дар за светията. Друго оброчище има в местността Тапанковица – „Св.Илия”, където се празнувал Илинден по време на най-усилената селска работа. В полето, в местността Извора, е оброчището „Св.Богородица”, а в Църквето на Мечкарица – оброчището „Св. Мина”. Оброчището „Св. Иван Рилски” е в местността Календерица. За него се помни, че говедарчани построили на връх Календерица черквица, където в миналото, всяка година през пролетта, се е отслужвал молебен за плодородие. Сега тя не съществува, но има останки от нея и върхът носи името Църквището. Шестото оброчище – „Аязмото” – се намира между двете махали на Доспей махала, край брега на Черни Искър. Черквицата „Св. Богородица” над самия извор, който се смята за лековит, била направена от дядо Георги Джоргов през 1864 година. И днес по-старите хора вземат от тази вода за лекуване на очи и за здраве, а някои дори нощуват в стаите и в двора на храма. В края на селото, на най-високото място е „Свети Никола”. Може да се предположи, че там преди е имало стара черква. Интересно е да се отбележи, че отделни фамилии се грижат за оброчищата. Така например Крушарската фамилия е „взела под крилото си” „Св.Илия”, Джамбазката „Св. Мина”, Шумановите „Покров Богородичен”. Благодарение на техните грижи и усилията на родолюбиви християни от селото, са ремонтирани и възстановени голяма част от светините. Всички църковни храмове в селото – „Св. Никола”, “Св. Св. апостоли Петър и Павел”, манастир “Св. Троица” – Аязмото, “Св. Георги Победоносец” и параклисите “Успение Богородично”, “Покров Богородичен”, “Св. Мина”, “Св. Пророк Илия”,”Св. Архангел Михаил” са под ръководството на Църковното настоятелство в с. Говедарци.
Ехо, ехооо, туристи!
Разровите ли се с търсачката из интернет ще откриете още доста информация за Говедарци. Само ако отидете на място в селото, ще усетите онзи особен дух, който витае във въздуха. Хората – истински планинци, ще ви посрещнат подобаващо. Веднъж спечелили доверието, оставате завинаги в сърцата им. Много неща са се променили под безсмислените напори на времето. Някога Говедарци се е ползвало със статут на самостоятелно селище, а днес спомените за Маджарската община, която е била по-богата от Самоков, постепенно избледняват. Това, което прави впечатление, е доброто взаимодействие и партньорство между кметство, читалище, библиотека, детска градина – ЦДГ „Незабравка” и училището. Всъщност, в Говедарци се намира едно от общо трите действащи селски училища в общината, което поддържа запалена искрата на обществения и културен живот. ОУ „Димчо Дебелянов” е достоен наследник на някогашното килийно училище, в което децата от Говедарци са се учили на четмо и писмо. Днес, учебното заведение не остава встрани от тенденциите в национален мащаб, които са пряко отражение на демографските процеси. Резултатът не е никак радващ, но е безспорна необходимостта от съществуването на тези училища. Те са като спасителен остров за селата и навяват усещането, че човешкото съществуване по тези краища не е безвъзвратно изгубена кауза. Същото се отнася и за библиотеките. Тази в Говедарци може да се похвали със завиден книжен фонд. Библиотекарка Ася Даргова е неотлъчно на работното си място, готова да съдейства с каквото може на всички посетители.
Бит и препитание
Сменят се дните, сезоните и годините, а животът си тече, потънал в коловоза на делничния ритъм. В района има много гори – държавни, общински и частни, което обуславя част от поминъка на местното население. Дворовете на много от къщите са огласяни от режещия и монотонен звук на гатерите. Доста по-перспективен начин за препитание е туризмът, който за мнозина говедарчани е единственият спасителен вариант и са се вкопчили в него като „удавник за сламка”. По думите на кмета Бойчо Шуманов, в селото има много добри къщи за гости и хотелчета. Около осем от тях работят постоянно в навечерието на почивни дни и празници се „пръскат по шевовете”. Този, иначе перспективен отрасъл, се крепи върху ентусиазма на определени хора. Отдавна не работят почивните домове и станции около Говедарци, които в миналото са поглъщали голям брой работна ръка. Надеждите и очакванията за някакви допълнителни доходи са фокусирани главно върху селското стопанство. В миналото, за да оцелеят местните жители, са прибягвали и до някои „хитринки” и са разменяли стоки като бартер. Николай Галчев разказва спомените си, че след Освобождението, когато били направени най-простите дъскорезници – бичкиджийниците и чарковете, в които са се бичили дъски, греди, капаци, летви и пр., се е приготвял дървен материал и с волски и конски коли са го карали по селата в равнината в Ихтиманско и Софийско, а после и по-далече – в Северна и Южна България, като по-късно са използвали железницата и са разменяли дъските срещу брашно, жито и царевица.
Днес, все по-често се налага убеждението, че разковничето е в алтернативните култури. „Поради специфичния климат не можем да произвеждаме чушки и домати, но малини и къпини, защо не?” – коментират стопаните. В района са се раждали едни от най-добрите и вкусни картофи, но заради вноса от Полша, Германия и някои други страни, площите намаляват с всяка изминала година. Независимо, че повечето български села, включително и Говедарци, се превръщат в селища от градски тип, хората продължават да са изконно свързани със земята. Макар и не в такава степен, не толкова ангажиращо, както е било в миналото. И днес може да видите хора с каруци по улиците. Такива, които косят и прибират сено, не с машини, а с вили и гребла. Вярно все по-малко са, но ги има….Делничният ритъм за тях придобива съвсем друг смисъл и не се измерва с осем часова работна седмица и оставащите дни до отпуската, а с времето, прекарано на полето, с това, което си успял или не си успял да свършиш през деня. Много малко хора могат да си представят своето ежедневие без телефони и компютри, а какво остава за часовниците. Някога хората са се ориентирали и са мерили времето денем със слънцето, на обяд по сянката, вечер по залеза, а нощно време всички се ръководеха от кукуригането на петлите. По-възрастните хора си спомнят, че само в някои къщи е имало часовници, донесени при някои от пътуванията на стопаните до Божи гроб или някои други места. Като цяло обаче са били рядкост.
Ловът и риболовът са били на особена почит сред жителите на Говедарци. Обикновено те са се практикували от мъжете в празничните дни през пролетта, лятото и есента. Тогава са имали свободно време. Във водоемите около селото, и главно в Лакатица, са се срещали няколко вида риба – пъстърва /местна и дъгообразна/, мрена, лишанка, главуш, змиорка, пискал. Хората са ги хващали с ръка или вилица след като преди това са отбили водата, или пък със сак, срекме, мрежа в случай, че тя не може да се отбие. Най-любимият лов някога за всички мъже от селото е бил този на мечки.
Полезното и приятното вървят ръка за ръка
Работата си е работа, но хората в Говедарци определено знаят и как да се веселят, съчетавайки приятното с полезното. Не минава празник или някакъв друг повод без той да бъде почетен. Съвсем скоро предстои да се проведе поредното издание на инициативата „Дар от природата”, стартирала през 2013 г. Майстори-занаятчии и производители на екологични храни отново ще имат възможност да покажат своите изделия. Миналогодишното изложение на биохрани, напитки предизвика истински фурор сред посетителите. Една от атракциите бяха рисуваните икони върху турска керемида на Димитър Даргов. Периодично се дава поле за изява на изтъкнати местни творци. Често изложби реди самоукият художник Христо Кленов, а съвсем скоро ценителите на изкуството имаха възможност да видят и дърворезбите на Крум Джоргов под надслов „Дон Кихот от Говедарци”. В центъра на много от събитията е местното читалище „Христо Ботев”, чиято цел е да предава фолклора, песните, танците и традициите на по-младите. Секретарят Спаска Костова не скрива задоволството си от факта, че са успели да съхранят голяма част от позабравените обичаи – „Месене на квас”, „Бричане на младожена” и др. Не са забравени обредите и наричанията за Великден, както и подобаващото отбелязване на Коледа и Бъдни вечер – с кадене и молитва. Заслужено място в празничния календар намират Сирни Заговезни с огньовете и „Ората копата”, Тодоровден с традиционните конски надбягвания, т.нар. кушии. На “Св. Троица” (Петдесетница) е официалният събор на селото. Групите и съставите към читалището участват ежегодно в редица престижни фестивали, конкурсни надпревари и се връщат с многобройни грамоти, медали и призови класирания. Тежката артилерия е театралната дейност, която поставя основите на културното учреждение през далечната 1928 г., месец февруари. И преди това, хората в Говедарци и учителите са правели опити да развиват театрална дейност, като основно мъже са играели в представленията. Постепенно се включват и учителки. Като сцена са използвани класните стаи в училището. Едни от най-старите театрални дейци в Говедарци са Стойне Фичаров, Филип Бързанов, Андон Мазганов, Иван Пейчов и Славе Пейчов. До 1980 г. са се правели много пиеси. „От 2000 г. започнахме и ние. Стартирахме с „Насила оженване”” – разказва Спаска Костова. През последните години на читалищната сцена в Говедарци са изиграни доста представления -„Вражелец”, „Женско царство”, „Гераците” и скечове.
Най-голямото богатство са хората
Най-голямото богатство за всяко село или град са хората. Те са тези, благодарение на които то съществува и определят неговия облик. В Говедарци е роден известният български книжар и книгоиздател Никола Краварев (1856-1920). Селото е свързано и с имената на Людмила Живкова – политик и дъщеря на Тодор Живков и нейната майка Мара Малеева, която известно време е била участъков лекар – от 22.081940 г. до 11.07.1944. В Говедарци е починал Асен Христофоров /1910-1970/ – български икономист, писател и преводач, написал книгите – „Скици от Рила”/1957/ „Мацакурци” /1958/, „Планинари”/1959/, „Ангария”/1960/, „Иманяри”/1965/ и др. Благодарение на това, че е завършил “Робърт колеж” в Цариград/1931/, той ползва турски език при проучванията на турските архиви и това придава историческа стойност на книгите със сюжети от периода преди освобождението на България от турско робство. Също така, за богатството на езика му и европейското му мислене допринася завършването на “Londons School of Ekonomics”/1934/, което всеки читател ще забележи, след прочитане на творчеството му. Селището е преплело историята си и с жизнения път на много други българи, записали със златни букви имената си в българската история. През тези места са преминавали воините на цар Иван Шишман и на Самуил, разнасяли са българското слово Паисий и неговите последователи. По Рила са оставили следите си четите на Мальо, Гюла и Чакър войвода. Историята, миналото и настоящето на Говедарци са неразривно свързани със ските и планината. От пистите в района винаги са раждали много даровити скиори. Сред тях е и единствената световна шампионка по ски ориентиране – Пепа Милушева. Местните хора с умиление се връщат към времената, когато всички малчугани са карали. За тях ще ви разкажем подробно в следващия брой, когато своите впечатления от първо лице ще ви предложи друг изтъкнат спортист – Зорница Гущерова. От три години е възстановен празникът на белия спорт в селото, който преминава с масово участие на деца. Възстановен е и футболният клуб „Рилец” със съдействието на Георги Шуманов и Васил Божков. С по-малките футболисти се занимава Георги Кацарски, който тренира безвъзмездно и на доброволни начала децата.
Говедарци днес
Това е едно от най-развитите села в района, в което са останали и все още живеят много млади хора. Местните жители, обаче, няма как да се зарадват на този факт, тъй като демографската картина и ситуацията в селото са много по-различни от тези едно време. Центърът е променен до неузнаваемост, а най-голямата гордост е фонтанът, в който плуват жизнерадостни рибки. Доста прилично изглеждат пространствата със зелени площи и обновените детски кътове, в които постоянно щъкат малчугани. Жителите на Говедарци не престават да губят вяра в утрешния ден. Напук на ежедневните проблеми и предизвикателства. Повечето проблеми са свързани с чисто битови неуредици – ВиК аварии, неработещи улични лампи, осеяни с дупки улици, които плачат за асфалтиране. Сигурно ви звучи познато, тъй като подобни оплаквания има на много други места. Често обаче разрешаването им не зависими само от волята на местните управници, а опира до пари. Иначе животът продължава да си тече. Ще видите и стари къщи, които макар и полуразрушени са най-сигурният проводник към бъдещето.
Дестинация „Рила”
Много надежди и очаквания се възлагат на мегапроекта „Дестинация Рила”. Той има за цел да се превърне в пример за регионалното развитие на планинските територии в Европа. Замислен е като уникален модел на целогодишен курорт, основаващ се на съвременната световна концепция за устойчивото развитие на планинския туризъм и социално-икономическата среда на регионите. В периметрите му попада и Говедарци. Българо- френският проект има подкрепата на цетралната и местната власт, но засега е само бял лист хартия. Ако, все пак, се стигне до реализацията му, предстои да се извърви дълъг път, който не е ясно колко време ще отнеме. При всички случаи, обаче, е добре да стане, тъй като реализацията на инициативата ще доведе до разкриването на нови работни места – планира се да се разкрият над 8000 такива. „Нещо повече – основавайки се на опита от планинските региони в Европа, в които туризмът е основен икономически двигател, можем да твърдим, че „Дестинация Рила“ ще помогне за развитието и на други сектори като селското стопанство, здравеопазването, образованието, дървообработващата промишленост“ – твърдят инвеститорите.
По план „Дестинация Рила“ трябва да бъде изграден за шест години, като това ще се случи на два етапа. Първият ще отнеме четири, а вторият – две години. Засега голямата неизвестна остава как ще се реализира проектът – чрез публично-частно партньорство или чрез изкупуването на земята. Този въпрос стои без отговор от страна на инвеститорите, държавата и местната власт. Най-големият проблем е, че част от проекта засяга територии от Национален парк „Рила“, където строителство не може да има. Нищо чудно някой ден този грандиозен проект да стане факт. Това ще бъде от несъмнена полза за цялата община, най-вече за жителите и гостите на селото. Въздухът в Говедарци е планински, значително по-студен в сравнение с други места от общината. Средна януарска температура е -6,2° C, а средна юлска +22,6° C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 70 см. Наистина климатът е различен, но проблемите са едни и същи, каквито са в цялата страна. Въпреки това имаш чувството, че попадаш в една друга България.
Следва продължение…
