Хореографът  Борислав Искрев: „Щастлив съм, че имам такъв екип зад гърба си“

Анна Манова

В началото на тази година съставът на  ФТА „Самоков“, под ръководството на хореографа Борислав Искрев, навършва пет години. По този повод танцьорите и ръководителят подготвят пъстра фолклорна програма, с участието на гостуващи и местни изпълнители и състави, с която да отбележат своя празник.

Изминалите два рождени дни, които те посрещнаха на самоковската сцена, бяха с благотворителна насоченост. Тази година, съвместно с ръководство на Читалище – паметник „Отец Паисий – 1859“, ще отбележат заедно Булаир на 7 февруари. От една година ФТА „Самоков“ е част от творческото семейство на най-старото читалище в града. А този петък от 19:00 часа празничният им фолклорен концерт ще постави край на честванията на Булаир и ще отбележи 5 години от тяхното създаване. Борислав Искрев обещава около едночасова програма, пълна с множество изненади за всички любители на българския фолклор.  

В началото на годината ФТА „Самоков“ навършва 5 години. По традиция това е време на равносметки, време за размисъл, за оценка. В тази връзка в коя посока натежава везната? Как преминаха тези пет години през твоите очи?

Пет години са достатъчен период, за да направиш своята оценка за нещата, които са ти се случили и които предстоят. Най-вече за мен преминаха в труд, борбеност, смесица от хубави и лоши емоции. Но определено минаха неусетно.

В началото стартирах неуверено, с малка група. След това желаещите се увеличиха и Ансамбълът наброяваше над 30 души. Групите от любители танцьори достигнаха над 100 човека. Но това беше някаква моментна еуфория и нещата се развиваха на приливи и отливи. Бяхме свидетели как преди няколко години се завърна модата на народните танци. Но тя сякаш отмина. Има и хора, които посещават с цел да научат 5- 6 народни хора, да ги играят по сватби и заведения и след това се отказват. И други, които идват за разтоварване и посещават заниманията през всичките тези години. В момента Ансамбълът, заедно с мен, сме 16 души. А групите варират около 60 човека.

Истината е, че преди около 7-8 години започна да се засилва интересът към народните хора. Организираха се дори хоротеки, някъде тази идея може още да съществува. Дори твоят състав участва в създаване на хоротеки и в Самоков. По-голямата част от посетителите на тези занимания са жени за сметка на ниския процент мъже. Ти имаш мъже в състава си, което определено придава по-различен облик на хореографиите. Какво е твоето мнение, защо мъжете са по-малко като бройка?

В момента в състава сме трима мъже, като истината е че започнахме по-голяма бройка. Останалите се отказаха по различни причини. Интересът от страна на жените е по-голям, те идват за да се разтоварят, да научат някое ново хоро или дори с цел да свалят излишни килограми. Забелязал съм, че при мъжете е налице факторът срам. Виждам го и при детските групи.

Какво успя да научиш през този период за себе си като човек и като ръководител на състава?

Преминах през един труден период, през който научих, че не бива да се предоверявам. Но наред с това разбрах, че имам страхотния шанс да ръководя такъв прекрасен екип, който ме подкрепя. Знам че във всеки един момент тях ги има и са плътно зад гърба ми. Това ми дава необходимата увереност. Научих се да вярвам повече в себе си и собствените си възможности.

Имаш ли представа колко народни хора си преподал през този период? И кой фолклорен край най ти „лежи“ на сърце?

Много са, конкретно число не мога да кажа, но може би са над 100. Много обичам шопския, пиринския и тракийския край.

През последните две години концертите по повод  рождените дни на ФТА „Самоков“ бяха с благотворителна насоченост. На този концерт какво да очаква публиката?

Тази година решихме да не бъде благотворително събитието, защото имаше няколко мащабни благотворителни концерта и не ми се иска да се повтаряме. Затова заедно с ръководството на Читалището стигнахме до идеята да го направим съвместно на 7 февруари, когато ще отбележим Булаир. Нашият концерт ще бъде от 19:00 часа на читалищната сцена, а входът е свободен. Подготвили сме фолклорна програма с гости от Петричко и Дупница. В програмата ще участват съставът от село Продановци на нашата колежка Теменужка Ковачка, народната изпълнителка и наша приятелка Деси Николова, певецът Благовест Бичаков и ДВГ „Медени звънчета“ на Даниела Георгиева.  На концерта подготвяме голяма изненада. Ще бъде нещо различно, което не е правено в града в близките 20 години. Смея да твърдя, че с тази изненада Ансамбълът ще придобие друг облик оттук нататък. И в кръга на шегата – когато ние правим концерт винаги е съпроводен със снегове и виелици. И тази година прогнозата обещава същото, но аз съм оптимистично настроен, че това е сигнал че ще ни върви по вода.

През изминалата година ти и съставът ти приехте различни предизвикателства. Едно от тях бе спектакълът „Орфей и Евридика“, съвместно с балетната школа на Ралица Стоянова. В него ти се преобрази в образа на Орфей, излизайки от амплоато на народен танцьор. Как прие това ново начинание?

Приех идеята много присърце и ми беше изключително приятно за отправената покана от страна на Ралица. В спектакъла имаше фолклор и балет. Вече мога да кажа, че играя й балет. Това беше голямо предизвикателство. Предстои да започнем възстановяване на „Орфей и Евридика“ след концерта, очакват ни усилени репетиции. В най-скоро време трябва да излезем на сцена, имаме покани за участия извън Самоков.

Мислите ли да направите още нещо съвместно като спектакъл?

Да, отново в същата насоченост. Иска ни се да направим друг голям спектакъл, с продължителност около час. Музиката вече я имаме. Чувстваме се много добре като част от Читалищните състави. Най-положителното за нас като формация е, че имаме възможност да репетираме на сцена. Това страшно ни улеснява и помага на танцьорите да добият представа за сцената и да не се притесняват като са на друго място.

Друго интересно около Ансамбъла бе участието ви в няколко клипа на местната изпълнителка Деси Николова. Как дойде тази покана?

С Деси Николова ни свърза приятелство, което започна още от първия ни концерт заедно през 2018 година. И във времето то се затвърди. После по участия сме ходили заедно. Във връзка със заснемането на последните й четири клипа тя ни покани да участваме в тях и ние се съгласихме. Бяхме в по-малък състав, но все пак.

Какво си пожелаваш на себе си и на членовете на Ансамбъла, на танцьорите като цяло? И какво предстои през новата 2020?

Преди всичко здраве, да си останем същите и да се развиваме. Започват и различните участия, на 21 март сме във Велинград, където ще участваме за първи път.