Спомняте ли си приказките от детството, където задължително присъства по един лош герой, събирателен образ на всичко негативно? Той е там, за да противодейства и за да може доброто да бъде лесно разпознаваемо. Основна характеристика на съответния герой е неговото негативно световъзприятие, изразяващо се в омраза към всичко и всички и начин да бъде винаги с позиция „против”. Светът за този субект е черно-бял и определено повече в черната гама. Хубавото в подобен тип приказки е задължителният щастлив финал. Но животът многократно е показал, че е далече от сюжет за приказка…
Днес повечето хора са забравили добрите поуки от всички разказани истории и са приели само лошото държание на вещиците в тях. Обществото обикновено категорично отрича щастливия финал, навикнало лошото да побеждава при всеки удобен случай. Повечето хора са притиснати от обстоятелства, вечно мрачни и недоволни и гледащи просто да „избутат” седмицата. Някак си да контрираш всичко, да оплюеш нещо или просто да дадеш своето неодобрение е станало модерно и нормално. Тези хора се множат с всеки изминал ден и са събрани в определението „хейтъри”, буквално означаващо хора, неспособни да се зарадват на нищо.
Но въпросът тук е как се е създало хейтърското общество и на кому е нужно?
Една от основната причини за зараждането на подобен тим модерно и ново общество е стресът. Положението в страната, безработицата и конкурентната среда са добри предпоставки за „раждането” на тези негативисти. Ако човек живее добре, едва ли ще има толкова поводи за жалване. Този стрес обаче се смесва с омраза и постоянно желание за доказване. Правят се безсмислени състезания и се поражда напрежение между хората. Животът ни все повече се обърна към материалното и все по-малко към духовното. Чуждият успех е повод за дразнене и жлъчни коментари. Обикновено „хейтърите” са „компетентни” по всички въпроси и мнението по всички тях е едно и също – лошо и негативно.
Има и една друга теза, която със сигурност има резон, че хейтърското общество се е зародило в леденото пространство на интернет. Там зад потребителки имена се крият хора, които са решили, че няма нищо положително в нито една инициатива, която се поема. Заровили поглед в мониторите и постоянно щракащи на клавиатурата, те пускат потока от негативизъм, който залива нашето общество. Чрез глобалната мрежа тези настроения се разрастват, набират популярност и за съжаление броят на последователите се разраства. Всички тези консуматори до такава степен са се затворили и озлобили, че не ги интересува за какво е даденият материал. Важното е да го отрекат, да му направят антиреклама и да не позволят всички коментари да са положителни. И в никакъв случай тези хора не са всички интернет потребители. Това са определени хора, на които им е приятно да обиждат останалите и да НЕ харесват дадено нещо.
Да не харесваш нещо не е проблем, проблем е, когато нищо не ти харесва. Още повече ако това е някакъв модел на поведение, изразяващ пълна апатия и отричане на всичко. Или се прави само за спорта. Това вече си е диагноза негативист!
Но може всичко, изказано от хейтърите да се използва и като градивна критика, въпрос на гледна точка.
Истината е, че нямаме особена нужда от хора, мразещи всичко. Нямаме нужда от още негативизъм в живота ни – достатъчно труден е и сега, без някой да се опитва да ни го вгорчи. Нека да започнем да мислим положително и да гледаме винаги от хубавата страна на нещата.
Не бива да се вливаме волно или неволно в този поток от отрицание. Вярно е, че не всичко около нас е в розови краски, но нека не сме лоши художници и да добавяме само тъмни цветове. Нека не позволяваме животът ни да бъде едноцветен или двуцветен… а пълноценен и смислен… и една идея по-положителен. Защото е доказано, че случките на човек се влияят от това каква е нагласата му за живота.
