Злободневно
Еволюцията на отговорността
Случи се така, че ненадейно, въпреки крещящите предупреждения от метеоролозите, през март заваля сняг. Дами и господа, гледаме поредния епизод на „Тъпет шоу” директно от града с главно Г.
И то заваля така, че си навакса за цялата зима. Разбира се, ние сме изненаданите, което започва леко да замисля хората дали не страдаме от някаква психическа нестабилност. Този емоционален дисбаланс и десетките, пуснати в тираж оправдания засилиха тези опасения.
Както и да е със снега. Социалната мрежа буквално завря от оплакването на хората, на което беше отвърнато, че заради коли по платното няма как да минат снегорините. Има логика, да, не сме прави в това отношение и на места допълнително хората се постараха да усложнят работата на машините.
Само че снегът почти не спря да вали и обемите му минаха нормалните – реално няма къде да се нахвърля. И ситуацията е такава не само в Самоков, но и в Боровец, а вероятно и в целия район.
Имало вариант снегът да бъде извозван, но това се случвало по предварителна заявка от Общината и струвало много. Интересно е само какво ги интересува хората колко струва, при положение, че така или иначе пари за снегопочистване отиват и че придвижването на практика е невъзможно. Щом се налага – би трябвало да няма проблем и снегът да се извози.
Една справка в Община Самоков показва, че за снегопочистване през миналата и през тази година сме платили следното – през 2014 година за снегопочистване и опесъчаване са отишли 233 090, 99 лв – това обхваща града, Боровец и 24-те кметства. Само за Самоков са били изразходвани 56 360, 40 лв. До момента са похарчени 188 513, 76 лв, от тях 56 761, 44 са за града. Това не включва инвазията на последните снегове. 183 600 е държавната субсидия, но тя не достига и поради това се залагат допълнителни пари в общинския бюджет. Сумата възлиза на 600 000 лв и включва цялостно зимно и лятно почистване на общината – тук попада и издръжката на програмите за временна заетост, поддръжката на обществените територии, паркове, градинки и в зависимост от остатъка се разпределят по приоритетни дейности.
Еволюцията на самоковската управленска логика ни е показвала, че топката добре лети от едни ръце към други, което е абсолютно неприемливо от гледна точка на уважението и добруването на самоковци.
Щом с един сняг не можем да се справим в град, който е планински, представяте ли си какво ще се случи, ако нещо друго стане? Ще седим и ще се молим най-вероятно за чудо, защото ще сме отложили спешните мерки по някое друго направление.