Мария Галчева
Няма как да не сте чували за фолклорния мотив, който разказва за майстора, който търси да вгради нечия сянка в зида, за да бъде здрава къщата. В малко по-видоизменен вариант може да се тълкува и съвременното изкуство. Тук творецът не вгражда никого, а по-скоро нещо – душата си. Всяко творение носи заключена частица душа и енергия, с които радва притежателя си.
С Миро се познаваме отдавна, още когато работата ни свързваше – едно приятелство, калено с годините. За известно време загубихме връзка, за да се намерим отново. Така било писано – бих казала аз. Няма случайни срещи в този живот. За да ми каже сега, че прави уникални дървени произведения. Сами ще се убедите, че са уникални след като разгледате снимките.
Признавам си, че в първия момент просто онемях. Те говорят – но тихо, за да се почувствате добре, спокойни и уютно. Няма такава хармония и симетрия, събрани в малката дървена форма и в нейната мъничка, но могъща душа. Искам да мога да ви покажа всичко, което Миро прави, но тъй като сме във вестникарски формат и няма да ми стигне мястото – ето тук Mir’o Woody можете да разгледате по-големи детайли неговите произведения.
В следващите редове ще прочете много откровени мисли – и мои, и негови. Всичко е като една приказка, в чиято поанта е кодирано следното, че това, което вършиш, трябва да те зарежда и да ти носи смисъл, а не обратното – нерви, напрежение и това буквално да миришен на депресия и невротизъм, на яд и на неудовлетвореност.
Дървото има ли душа, според теб?
То това е и главното, защото оттам идва всичко и не се правя на интересен – с теб се познаваме не от вчера, че да ти говоря врели-некипели.
Ако не беше усещането ми за душата на материaла, сигурно досега да съм си графичен дизайнер – не че мога да си представя още да работя това.
Трудно ли се работи с подобен материал?
Зависи, все едно да ме питаш трудно ли се общува с хора?
Ако си на една вълна с човека хем е леко е прекрасно, и те кара да се чувстваш уютно. Ами не е опърничаво, просто е живо и затова не режеш и не дълбаеш като в нещо мъртво. Ако го правиш така, после каквото и да направиш от него – стои убито!
Какво дърво използваш?
Предпочитам благородна дървесина, орех, липа, кедър и някои африкански видове, защото имат прекрасна текстура
Африкански видове – лесно ли се намират?
Вече да. В София има няколко борси за ценна дървесина.
Колко време отнема да се направи даден проект и какво изработваш?
Зависи, хубавите неща стават бавно, а и като стават, хич не ти се бърза. Просто се наслаждавам на действието на постепенната метаморфоза на формите. Забързам ли се поради някаква причина, все се получава някакъв фал. Я се пукне или счупи, или пък пропусна безвъзвратно форма през която съм минал. Но по-малко от 3 дни рядко правя нещо.
Всичко ли можеш да направиш или се ограничаваш в конкретни форми?
Виж това не знам. Само за формите дето ми идват докато работя, няма да ми стигне един живот. Това е бавна еволюция и там и е красотата – че е бавна. Както расте дървото – бавно, така, работейки с него, се научваш да не бързаш. Или поне мен това ме научи.
Търпелив ли си по принцип? Какво става, когато нещо не ти се получи –
имаш ли си някакви действия за кадем?
Това казвам, работата ми с дърво ме научи на търпение, иначе хич не съм, то ми е и от зодията. Когато нещо не се получи, все се получава така че да знам, как не се получава. А и много пъти, оставяйки го настрана, след време да ми дойде идея за това парче и да се получи нещо, което ме изненада.
А реакциите на околните? Какво най-често изразяват те и как се възприема твоето изкуство?
О, всякакви реакции съм виждал, но някак си не обичам думите. Очите им говорят най-добре. Получавам и съобщения от цял свят /защото представям нещата си главно в интернет/, и някак си хората много се радват на това, което правя. Тук, незнайно за мен защо, някак си хората са по-сдържани в реакциите си
Как идва вдъхновението – това не е работа като всяка друга – тук работиш с душата си.
Да ти кажа, нещо – ако нещо работи, не го поправяй и не питай как работи. Така е и при мен. Не знам от къде и как идва /е не е да нямам хипотези/, важното е, че го има. Често си мисля за следното: Че всички хора са дошли на тая земя с нещо в ръцете или в главата, което могат да правят най-добре, без усилие, без много учене и т.н. Но малцина са тия, които са го открили.
Мечтаеш ли си например да направиш нещо – като шедьовър, много хора търсят това и го чакат през целия си живот – проектът венец. При теб как е?
Ха-ха, не, определено – не! Че дори и не искам. Всичко е преходно, днес шедьовър е едно, утре дори няма да го забележиш. По-скоро мисля за това че всеки ден е шедьовър, а ние човеците със нашите дела сме преходни и незначими. Особено ако виждаме онзи, Големия Шедьовър!
Как дойде идеята за това да работиш с дърво? Отведнъж или..?
Дори не съм имал идея за това. Като се преместих да живея в София, започнах временно работа в един цех за мебели. И там като бързо разбраха че не ставам за мебелист, се чудеха каква работа да ми дадат, преди да ме изгонят. И така ми дадоха да правя стойки за вино, без да ми казват какви, що, как.
Счетох това за пълна свобода.
И като отпочна едно правене, всички дори аз, бяха изненадани, сякаш се отприщи вътре в мен нещо, дето е стояло там от памти века.
Имаш ли идея да изложиш някъде нещата си? Къде намираш пазар за тях?
Нямам. Нещата се случват въпреки нашите идеи.
Така се случи и с първата ми изложба в София – съвсем ненадейно и неочаквано.
Иначе продавам през интернет за това и повече неща са ми извън граница
Разкажи ми за изложбата си в София? И как си станал по-известен зад граница?
Една финансова институция /Карол/, беше организирала арт семестър – нещо като финансово ограмотяване на творци. След време решиха да направят изложба на творците, участвали в семестъра, така и аз се оказах между тях.
А в чужбина?
Просто хора, които харесват нещата ми постоянно ми пишат, споделят с други – техни приятели и с това доста ми помагат. Впрочем имам повече коресподенция с чужденци отколкото с българи.
Защо според теб се случва така?
Мисля, че в България повечето хора са в стрес и депресия и заради това са на ниво екзистенц минимум, в това ниво критериите на красивото рязко падат. Но точно заради това повече от всякога е нужно да има красота.
Знам го по себе си това, когато ми е радостно на душата ми е красиво всичко, а когато не е ще се спъна в шедьовър и няма да разбера
Как започва един твой ден?
Иска ми се да кажа “с усмивка”, истината е че още го репетирам това, и дори че е отскоро резултатите са невероятни.
Също така от скоро правя сутрин йога, все още съм изумен, колко много зарежда дори само 15 мин. такова занимание. За музиката сутрин по-добре да не започвам.
Самоковци сме много талантливи, но нетолерантни към чуждите постижения. Ти как го чувстваш това?
Още никак. От 4 месеца съм в Самоков и все още съм някак икогнито, впрочем само в Самоков се чувствам така, което в моя случай е добре. Но неотдавна разбрах за не малко самоковци постигнали доста в областите си за които тук в Самоков дори не се знае. Създателя на небезизвестната група „Исихия”, един от големите /според мен/ майстори на кавали и гайди и още няколко такива.
Има ли човек, от когото си се учил?
Не, а толкова исках да намеря такъв.
Какво мислиш за подражението? Много хора разчитат на това в стремежа си към бърз успех. Защо?
Според мен има само една причина за това, а именно незнанието вътре във всеки каква необятна Вселена има. А за този вид успех, няма какво да виним, който и да е, просто епохата е такава, бързо хранене, бърз успех, бързи пари и т.н. С тея глупости постоянно ни промиват мозъците, малко са хората дето се събуждат от тая колективна халюцинация!
В този ред на мисли – има ли място истинското в този комерсиализиран свят?
Има разбира се, погледнете на юг и вижте тая Рила дето седи там от преди да има хора и ще седи и след нас, тая река, това небе. Всичко извън умо-бръщолевенето ни е истинско.
