Зоя Станкова
Задавали ли сте си въпроса защо възрастните хора продават това, което са произвели? Докъде ни е докарала държавата – дотам, че хората, които внасят уют в живота на младите, които се грижат за тях и топлят дните им с внимание, с обич, с глезотиите на баба и дядо, са насядали по ъглите и продават домашно произвоство… От безизходица! Всъщност, не ми се вярва да е от скука!
Разхождайки се из пазара, освен че можем да си купим качествена продукция, така може и сърцата ни да изтръпнат. Тук започва страшната история в проза, образно и реално.
До магданоза. Млякото. Яйцата. Билките. Моята, твоята, чуждата баба, всички са там. Няколко. В редичка. Една до друга.
Почти зима е. Стиснали са ръцете си една в друга, за да се стоплят. Сгушили са се. Краката им замръзват, въпреки вълненото подсигуряване. Вятър прегръща раменете им през кожуха и ги „милва” до потръпване. Вали дъжд и около тях водата рисува пейзажи по плочките. Капките танцуват над тях в звуци. Понякога някоя капка отплесва и се блъска в дрехите им.
Денят минава. От рано сутрин са там и вечер си тръгват по пладне, когато слънцето ги изпраща в гръб. Ние, неблагодарниците, безсърдечните, ги гледаме от високо, а те, милите, седнали на малки дървени столчета и с надежда в очите, очакват да се спрем до тях. Поглеждат с молба и преглъщат горчиво.
Не ви ли напомня това до някъде за приказката за „Малката кибритопродавачка”, но някак наопаки…
Аз си спомних, баба протегна ръце, прегърна ме и започна да ме люлее в своето минало, когато люлката, направени от нейните ръце все още имаше въжета.
И прозата свършва дотук… Животът ни не е никак лек. Не е сигурен. Дори понякога не е уютен. Но това пречи ли да бъдем еднакви, да живеем с болките на днешния ден и човекът от днес? Да споделяме усмивките на днешния ден и човекът от днес? Да бъдем добро дело в днешния ден и за човекът от днес? Животът, времето, мислите, общественото положение правят ли ни различни? Не, каквото и да имаме, каквито и да сме, трябва всеки от нас да се научи да притежава на първо място сърцето си и как да бъде човек!
