Анелия Балабанова
Човешката мисъл и въображение са необятни. Доказателство за това е строителството на рилския водопровод – уникално хидротехническо съоръжение от 30-те години на миналия век, превърнало се в символ не само на строително новаторство, но и на позабравена днес управленска политика, подчинена на общественото благополучие. Представете си само – какъв просторен размах и каква техническа подготовка са необходими, за да предвидиш всяко действие на водната стихия, да възправиш срещу него противодействието на едно непоклатимо съоръжение и накрая воля – да разгромиш последователно всички спънки. Всичко в името на това да дадеш израз на мечтата си. На каква цена? Няма значение, защото удовлетворението е несъизмеримо с всякакви пари и почести. Те бледнеят пред това и последната фибра на съзнанието ти да е изпълнено от мисълта, че си изпълнил гражданския си дълг. Велико е прозрението на нашия народ, който създава легендата за вграждането на душата в обществения строеж. Равносилно е това да съградиш чешма и направиш добро, да построиш къща или засадиш дърво. Като толкова велико може да бъде оприличено и изграждането на рилския водопровод- грандиозно съоръжение, с каквото дори и американците биха се гордели. Могат ли българските инженери дори да сънуват осъществяването на такъв проект? От позицията на времето този въпрос получава своя категоричен и еднозначен отговор. Подробностите са описани в старо издание на списание „София”, което ни беше предоставено от наш читател- Димитър Казанджиев. Строител на водопровода „Рила-София” е инж. Иван Иванов заедно с неговите двама помощници – инж. Кюркчиев и инж. Георгиев.
Първи стъпки
За начало на водопровода може да се смята водохващането на Бели Искър, което е на височина 1524 м. От него надолу леглото на реката бързо се спуска към Самоковското поле. Наред с проучванията за пътя на водопровода се правят геологически, ботанически, бактериологични и химически проучвания на местата, през които ще минават водите за града. Въз основа на всичките тези проучвания през зимата на 1923 се съставя крайният проект за водопровода. Водоснабдителната област в Рила, от която по-късно цяла София ще пие вода, обхваща Седемте езера, Урдина река, Мальовица, Борущица, Леви и Бели Искър – една плоскост от 200 кв. км. – 22 пъти по-голяма от басейна на витошкия водопровод.
Изготвянето на проекта, самото негово техническо осъществяване се оказва не толкова трудно и продължително, за разлика от чисто административния път около изграждането на едно такова съоръжение.
За Рилския водопровод
Както вече стана дума, главен проектант и директор на строежа е легендарният инж. Иван Иванов, чиято идея е да реши проблема със столичното водоснабдяване чрез прекарване на вода от Рила планина, както и да произвежда електрическа енергия за нуждите на града. Каскадата „Рилски водопровод” е построена в периода 1924-1933г. с дължина на трасето от 82 км., от които 38,5 км.са канали, 17,9 км.са тунели, а тръбите са 25,3 км. През 1949 г. е въведен в експлоатация язовир „Бели Искър” и по този начин се елиминира неравномерността на течащите води, захранващи „Рилския водопровод”.
След изграждането на ВЕЦ „Бели Искър” и вoдохващане „Черни Искър”, „Рилският водопровод” е окончателно завършен през 1957г. и осигурява средно годишно около 55 млн. куб. м водна маса за столицата.
