Хрумвало ли ви е, че в Самоков може да се развиват алтернативни производства, освен традиционните картофи? Въпреки характерните особености на района, има всички налични предпоставки за това. Млади хора, приятели, са решили да разбият статуквото с отглеждане на пъдпъдъци – новата мания на предприемачите. Това е дълго обмисляно начинание, което се появява на бял свят след продължителни консултации с книгите и хора, притежаващи опит и познания в тази област.
„Заедно с моя съдружник решихме да се занимаваме с производство. Доста време мислихме към какво да се ориентираме – земеделие или животновъдство. Пъдпъдъците са малко по-лесни за отглеждане. Определено са нещо нетипично и нетрадиционно за района, но от друга страна климатът е доста благоприятен и способства за развитието им. Имаме близък приятел в Гоце Делчев. Той ни ориентира как да отглеждаме и развъждаме пернатите. Превърна се в наш ментор и съветник” – споделя Мариела Кирилова. По думите й с голяма част от тънкостите са се запознали по метода на проба – грешка. Едно е ясно – без подкрепата на семейството е невъзможно човек да се справи в каквото и да било начинание. За съжаление обаче комуникацията с Общината липсва или поне не е на нивото, на което би трябвало да бъде. Общинският терен, който предприемачите се надяват да наемат за създаването на фермата, остава само едно добро пожелание. Оказват се принудени да използват за тази цел, наследствен имот в село Белчин. Бавно и полека една мечта започва да се превръща в реалност. „Купихме инкубатор, взехме оплодени яйца и сами си ги излюпихме. Направихме клетки като абсолютно всичко е съобразено с изискванията” – разказва Мариела.
Фермата, която съществува от месец май, е регистрирана по Наредба 26 за директни доставки. Това дава право на младите земеделски производители да продават абсолютно законно пъдпъдъчи яйца по магазините и заведенията. С голяма заслуга са служителите на РИОКОЗ-Самоков, които сравнително бързо успяват да издадат необходимите разрешителни. За свободната продажба на месото от пернатите все още нямат картбланш. Около 500 пъдпъдъка се отглеждат във фермата към настоящия момент. Този внушителен брой е постигнат за доста кратко време. Птиците снасят средно по 300-350 яйца на ден, които са изключително полезни при лечение на алергии, астма, анемия, туберкулоза, диабет, язва и имунна недостатъчност. Подобряват обмяната на веществата и образуването на кръв. Пъдпъдъчите яйца притежават и други полезни свойства – понижават кръвното налягане, изгарянето на кръвната захар и регулират стомашната секреция. Тонизират при умора и главоболие и са известен афродизиак. За разлика от кокошите, пъдпъдъчите яйца не причиняват алергии при деца и възрастни. Те съдържат много фосфор, желязо, микроелементи и ензими, също са богати на минерали и витамини А, В1, В2 и др. Въпреки безспорните качества, самоковци са доста скептични относно употребата на пъдпъдъчи яйца. „В Самоков имаме не повече от 10 човека наши клиенти. Самата големина на продуктите ги притеснява” – коментира Мариела и добавя, че в момента част от яйцата се пласират в магазинната мрежа на Самоков и Белчин. Отделно могат да бъдат закупени и на място. Доста по-ентусиазирани се оказват софиянците, собственици на вили в района на Белчин. Те са запалени фенове на всякакъв вид екологично произведени продукти.
Отглеждането на пъдпъдъци е бизнес с бъдеще, но по пътя към успеха има препъни камъни, които трябва да бъдат отстранени. На първо място е необходима подкрепа от страна на държавата, за да не се говори за българско производство в минало време. Това важи за абсолютно всички сектори, включително и за отглеждането на пъдпъдъци. Лавирането с цените също е голям проблем. Мнението на голяма част от производителите е, че без субсидии трудно биха се наложили на пазара и устояли на натиска. Мариела разказва от първо лице, как тяхна колежка от Кюстендил е успяла да ги измести от търговски обект, в който те са предлагали своите яйца. Те самите са се опитвали да кандидатстват по програма „Млад фермер”. Засега обаче нещата по единствената програма, която има 100% финансиране са в дълбок застой. Героите на нашия разказ тънат в трескаво очакване на по-добри дни. Въпреки това не съжаляват, дори и за миг, че са решили да отглеждат пъдпъдъци. Това са много издръжливи птици на студ и горещини, които почти не боледуват. Нормално тежат около 150-200 грама. Яйцата и месото намират многобройни приложения в кухнята. Използват се дори и перата – за възглавници или изработка на скъпи дрехи. Изключително полезна е и пъдпъдъчата мас. Като цяло пернатите са недооценени и предстои в бъдеще да преоткрием всички техни предимства и полезни качества. В Елин Пелин се намира една от най-големите ферми за отглеждане на пъдпъдъци. Мариела и съдружникът й са готови да предадат опита си и наученото на всеки един, който прояви желание. Междувременно не спират да кроят планове за бъдещето.
Задача номер едно е да наемат терена на Червената земя, за който си мечтаят от половин година. Той гарантира известна сигурност на производството, бизнеса и вложените инвестиции. Това ще бъде крачка и към друга голяма цел – биопроизводството. Всичко това е свързано с пари, които на този етап няма откъде да дойдат, тъй като фермата е на абсолютна самоиздръжка. Тук отново се сблъскваме с парадоксалната българска действителност. Как за да стартираш някакво собствено производство, трябва да имаш допълнителен бизнес, гарантиращ някакви прилични доходи, които да инвестираш. Конкретният случай е точно такъв и е един от многото. Оставяме на страна липсата на информация и трудностите. Положителното в тази история са ентусиазмът, желанието да създадеш нещо, както и свършената работа от страна на РИОКОЗ и Държавен фонд „Земеделие”. Това далеч не е достатъчно. Необходими са още много труд, усилия и подкрепа от страна на институциите към младите хора, решили да развиват собствен бизнес, в подкрепа на българското производство. Примерът със създаването на фермата в Белчин може да се окаже заразителен и да привлече още ентусиасти.
