*

merry christmas

happy

Самоков

Злополучните ковчези

При мен в Общината дойде кметът на село Говедарци с оплакване, че когато е празник и почине някой, няма откъде да получат ковчег за мъртвеца. Човекът молеше да предоставим на кметството няколко ковчега за такива случаи.

  Обещах му, че този проблем ще бъде разрешен и повиках тогавашния директор на общинското предприятие „БКС” Владко Паунов. Дърводелската работилница за производство на ковчези беше към тях. Обясних проблема на директора  и го помолих да закарат два- три ковчега в кметството на Говедарци- да имат резерв за такива случаи.

   – Да „дрънкаме” тежкотоварната кола за два- три ковчега не е рационално- убеждаваше ме Паунов- дай да им закараме един камион- да си имат за по- дълъг период.

  В името на ефективността на общинския транспорт се съгласих с предложението, без да подозирам за последствията.

  – Явно разтоварването на големия бра=ой ковчези в селото е озадачило и паникьосало хората. На другия ден сградата на Общината бешпе окупирана от разярени говедарчани и всички викаха едновременно:

  – А бе, кмете самоковски, твойо  подчинен- кмето говедарски, по список ли че ни трепе или кой мине покрай кметството, че го гръми, оти он е ловджия…

   Oпитах се да им говоря за ефективното използване на общинския транспорт. Не ме разбраха  и се наложи и се наложи ковчезите в Самоков…

Спомням си за още един случай с погребалните ковчези. След приключването на годината, при оформянето на отчетите, директорката на Ритуалния дом се беше натъкнала на фрапиращ случай. Жената дотича при мен разярена:

   – Тия от „БКС” са за затвора, през годината са починали 516 човека, а те са фактурирали 850 ковчега.

Извиках отговорника на работилницата и започнах разпита.

  – Ако един човек има два- три, даже и пет костюма, го приемам за нормално, но един починал да го погребем в два ковчега не ми се връзва. Можеш ли да ми го обясниш?

Човекът дълго пристъпва от крак на крак и мачка каскета в ръцете, докато измисли обяснението:

  – Е, па, ако потребностите на хората са различни- измънка провинилият се, а след това с по- голяма увереност продължи- и Ленин нали го е казал:”От всекиму според възможностите, на всекигу според потребностите”…

Ленин и чувството ми за хумор го спасиха от уволнение.

Такива бяха времената…

из “Самоковски истории”

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...
Close
Close