Ако броим магазините „Втора употреба”, числото им отдавна е минало десетицата. Не че има нещо лошо, разбира се. Казват, че за всеки влак си има пътници и е така, вероятно. Идеята е друга- много показателно за нас е това как стандартът ни е паднал толкова ниско, че да пазаруваме в магазин „Втора употреба” е направо лукс. Пък и ще си кажа някой- там може да намериш нещо качествено на невероятната цена от 3-4 лева. Възможно ли е да си купиш оригинално яке „Benetton” за 5 лева, дънки „Sisley” за 10 и чанта „Prada” …
за 3? Разбира се – стига да не се притесняваш от факта, че няма да си първият им притежател.
Помните ли кога за последен път сте си пазарували нещо ново?
За някои е срамно, но пък от друга страна подменяш гардероба си за 15- 20 лева.
Докато лъскавите бутици, отделен е въпросът колко лъскави са, при положение, че се зареждат от всеизвестния „Илиенци”, са принудени да стегнат коланите и да опразнят скъпите с наема си помещения или да привличат клиенти с какви ли не намеления и промоции, кризата повлия повече от положително на магазините за дрехи втора употреба. Хората съответно бързо усещат предимството – изборът е огромен, а цените – пренебрежително ниски на фона на нормалните магазини за дрехи. Ако човек трябва да отдели поне 50-100 лева за ново зимно яке, например, в „секънд хенда” може да си купи две на цена от 12 лева. С малко повече търсене човек може да попадне на добре запазени маркови дрехи, които по нищо не се отличават от новите. Идеята не е в парите, а в отношението към живота.
Но в това ли е въпросът?
Виждам как стремглаво сме навлезли в нишата на живот second hand, няма млади, няма стари. Няма ясно изразена средна класа, а само полярната социална диференциация. Докато едните се чудят с какво да се задоволяват, другите ровят в кофата за боклук. Няма по- покъртителна гледка от тази майка да рови в контейнер за хляб, а детето й да стои до нея. Имах чувството, че ще ми прималее, като ги видях. Сърцето затова е човешко, защото е натоварено с функцията да съпреживява чуждата болка. Но можеш ли да утешиш нещастие, което не познаваш?
Берем плодовете на културата и самочувствието също “втора ръка”, които масово царят в главите на вече изгубеното “демократично” поколение. Все сме под нечие влияние без да се питаме, дори себе си, това за добро ли е или не. Така е, ще кажете, като няма човек ориентири. Ами вдигайки ръце безпомощно, няма да се появят. Но и да сме нечии неуспешни копия… пак не върви!
