Спорт
Живот в кимоно
Скъпи читатели, в два поредни броя на вестник „Самоков 365” ще ви представим четирима от най-изявените спортисти в Карате клуб „Сатори”. Всички те са станали причина името на града ни да се споменава с възхита не един път. Те са колкото обикновени – едни от многото самоковци, всеки със своите радости и неволи, толкова и специални, защото са посветили голяма част от времето си на бойното изкуство и с много труд са пожънали успехи, които не бива да останат незабелязани. Макар че е невъзможно години усилия да бъдат събрани в една кратка история, нека поне знанието за съществуването им достигне до Вас. Запознайте се сега и с тях.
Мартина
Хаджийска,
12 години,
степен 4-то кю
(зелен колан)
Дребничко мълчаливо момиче – така изглежда Мартина, когато за първи път стъпва в тренировъчната зала. Макар че тогава е едва осемгодишнхва, тя притежава нагласата, волята и потенциала, благодарение на които днес, четири години по-късно, е заслужила мястото си като един от най-ценните членове на Карате клуб „Сатори”.
Настоящето обаче е плод на часове изтощителни тренировки, изискващи пълно отдаване и постоянност. За щастие, всичко това не представлява преграда по пътя на прогреса и дори мотивира девойката да се самоусъвършенства. Освен че от самото начало се интересува от историята, етикета и случващото се в света на киокушин, тя поддържа физическата си форма чрез сутрешен крос и допълнително натоварване – нещо, на което, съгласете се, не всеки второкласник е способен да се подложи особено когато в ежедневието му трябва да намерят място куп учебници и тетрадки. Безспорно натовареният график би затруднил качественото изпълнение на задачите при повечето хора. Тук, разбира се, отново откриваме едно голямо изключение. Момичето се справя само́ с материала (учебен или не) и продължава да бъде все така всеотдайно, като нито напрежение, нито болест могат да го спрат да влезе в залата – още нещо, което би се оказало доста трудно дори за по-опитен спортист.
Постиженията на Мартина не се ограничават единствено в пространството между четирите стени в познатата сграда. Скоро след встъпването си в редиците на клуба, тя поставя началото на състезателната си кариера, което, за всеобща радост и с неприкрита гордост, бихме могли да наречем повече от успешно. Още на първото си състезание, състояло се в град Бургас, момичето става републикански вицешампион в своята категория. Последват още множество успехи и към днешна дата тя е донесла на клуба общо три сребърни и три бронзови медала. Дори за страничния наблюдател е ясно, че съществува известна разлика между нормалните тренировки и случващото се по време на състезание, когато адреналинът взима превез над рационалното мислене. За това, как се чувства при сблъсъка си с противника, Марти споделя, че не изпитва притеснение преди началото на срещата, а с добиването на повече опит постепенно се научава да потиска емоциите и да се вслушва в съветите, които сенсеят (треньорът) й дава. Това, което е може би най-впечатляващото у едно толкова младо момиче обаче, е психиката, начинът и́ на мислене и по-точно липсата на всякакъв страх от възможни последици. На питането дали не се страхува, че може да се завърне с болезнена травма тя отговаря простичко и еднозначно: „Дори не съм си помисляла, че може да стане нещо такова”.
След толкова изказани (също неизказани) и заслужени хвалебствени думи ни остава единствено да пожелаем късмет на Марти и да се надяваме, че благодарение на нея занапред ще чуваме все по-често името на родния град.
Васил
Янакиев,
19 години,
степен 5-то кю
(жълт колан
с черта)
Срещата на тогава петнадесетгодишния Васил с бойното изкуство се осъществява през недалечната 2008 година. Скоро след като в училище научава за новооткрития клуб по карате, той се присъединява към все още малобройните бъдещи каратисти, с което навлиза в дебрите на киокушин.
Както всяко ново начало, това също не е никак лесно. Макар че младежът се е интересувал от подобни силови спортове дълго преди да стъпи в доджото (мястото, където се изучават японски бойни изкуства), чутото и видяното се оказват недостатъчна подготовка за онова, което го очаква. Не крие, че след първите два часа, прекарани в залата, е бил обзет от чувство на пълно изтощение. Горчивият опит на начинаещия обаче не го отказва и усилените тренировки се превръщат в неизменна част от ежедневието му. Няколко месеца след като става част от клуба, Васил отива и на първия си Международен летен лагер в Камчия, където създава нови познанства и обменя опит с връстници от други клубове от страната. Той се представя повече от отлично на изпита за повишаване на степен и така, седмица по-късно, се завръща у дома, заменил белия колан с цветен и изпълнен с нетърпение да постигне още по-голям прогрес.
Той не закъснява и не след дълго момчето става картотекиран състезател, като още с първата си изява се изправя срещу опонент с по-висока степен и (поради погрешно разпределение) от по-тежка категория. Да излезеш съвсем неопитен на татамито (традиционната настилка за тренировки и състезания) си е само по себе си стряскащо изживяване, а какво остава, когато насреща ти се подготвя за спаринг много по-обигран и стабилен боец? Е, за щастие, това повлиява положително върху психиката на младия спортист и само подсилва стремежа му към постигането на все по-добри резултати както в залата, така и извън нея.
Животът и развитието заедно с всички членове на клуб „Сатори” продължава до късното лято на 2012 година, когато Васил е приет за студент в Университета в Благоевград. Настъпва и голямата промяна – ново място, нови приятели, нов ритъм. Въпреки желанието, обстоятелствата го отделят от познатото и не му позволяват да продължи тренировките си в родния град. Поради липсата на клуб по киокушин карате той се насочва към различни бойни изкуства, за да поддържа физическа форма и в същото време открива близки по интереси и разбирания хора. Без значение с кого го събира съдбата,за времето, прекарано в самоковския клуб, младежът с усмивка признава: „Да, липсва ми”.
Въпреки разстоянието, той продължава да се включва в тренировъчния процес в Самоков, когато му се отдаде възможност. Казва, че има намерението да се усъвършенства и се надява някой ден да заслужи така желания черен колан. А докато този ден дойде, му е нужна единствено силна воля.