Живот в близост до Темза и „Тауър Бридж”

 Предизвикателството да живееш и да се реализираш в чужбина е желание на голям процент от българите. Водени от идеята за бърз и лесен начин за печелене на средства, те се насочват към далечни страни. Много от тях обаче бързо прегарят и започват да „приработват”, където и каквото им попадне, само и само за да оцеляват и да помагат на близките си. Но има и такива, които са по-напредничави и за които думичката „НЕ” е просто трамплин към успеха.
  Точно такъв е случаят със самоковеца Пламен Василев. Почти целият му съзнателен живот, както самият той споделя, минава близо до Темза, Лондон. Именно там пробва творческия си потенциал. И макар като всяко начало и при него да е било трудно, и макар паспортът му да е бил низ от черни печати, днес всичко това е останало в миналото. Пламен Василев се чувства добре в Англия, даже на мястото си. Не престава да мисли за България и за родния си град Самоков. Ето как тече животът на един самоковец в близост до „Тауър Бридж” и как изглежда бъдещето, според него, в една страна на неограничените възможности.

Разходка във времето. Животът зад граница – мотиви, възгледи,
необходимост от промяна или всичко това взето заедно?

  Наскоро открих, че доста от любимите ми теми „палят” хората край мен, а в момента работя по един амбициозен глобален проект. Той има за цел “неутрализиране” живота в градовете, което ще бъде необходимост може би до 100 години, когато изборът на начин на живот няма да се определя от това как ни се живее, а как можем да живеем. Преди да помислите, че съвсем съм загубил разум, моля, последвайте ме в размисъла…. “Ридо” има все по-малко дървета, печките стават “по-дълбоки”, токът става по-скъп, бракониерите на дървесина стават повече, останалите дървета се малтретират за борина, съчки и шишарки, ерозията на склона става по-явна и ….. виждате ли голия хълм, който виждам аз…. “Искъро” – ако сте се разхождали покрай реката над града, със сигурност сте забелязали, че камъните жълтеят и се хлъзгат повече от преди, коритото е пълно с гуми, ски, автомати и какво ли още не.  Не са рядкост вирчетата пълни с обърнали корем чочове, посказващи за предходен риболов със средства за масово поражение ….. Сметището, бездомните кучета, махалата… Мога да обрисувам много картини, които водят към едно – бъдещето.  Не съм пророк и това, което съзирам не е тайна за никого.  Ако ефектът от нашата дейност не е крайната ни цел, не е ли време да преосмислим действията си сега, преди да е станало късно. Аз не искам Ридо или Рила без дървета за децата на моите деца, не искам мъртви реки и сметище, по-голямо от язовира…
  Ето защо амбициозният ми проект е “затворена градска жизнена система”, в която всичко се рециклира, а енергията идва основно от соларни клетки.  НАСА са работили върху няколко подобни проекта, но с ориентация към космоса.  В момента довършвам идеята. В основата й стои много автоматика, сливаща се с биология, химия, зоология.  Мечтата ми е за екосистема като земната в рамките на малко място като например кв. “Самоково”, която работи по-бързо дори от земната.  Вече има доста учени, архитекти, както и един лондонски университет, които подкрепят идеята ми и ще се включат активно, което е страхотно.  
  Думите ми сигурно ви карат да мислите, че имам проблем с капитализма и съм еко-активист.  Ще ви разочаровам – аз съм екокапиталист.  Проблемът, който не е никак малък обаче е, че на корпорацията й липсва емоционалност и не й пука, ако светът свърши утре.  И това ще променим, защото и там има хора!  Спомнетe си, колко беше модерно да се пуши преди 20 години! Това е най-новата ми тръпка, като повечето досегашни остават.

Англия и нейните предизвикателства

  “Tревата винаги е по-зелена от другата страна на оградата” казват тук и по такъв начин изглеждаше и през моите очи Англия преди 20 години. Никога не съм се колебаел във вземането на решения и не устоях на предложението на аглийското си гадже да опитам от живота на Албиона. Не беше лесно да прекося Ламанша и до момента на тръгването ми международният ми паспорт се превърна в прекрасна колекция от черни печати.  Думата “НЕ” приемам с пословична неухота и с всеки черен печат се засилваше желанието да я превърна в “ДА” и във входна виза. От самото начало живея в Лондон, а от преди десетина години до самата Темза и на няколко минути от любимия ми мост “Тауър Бридж”.

Бизнес нюх и инициативност.
Един самоковец пред света.

  Аз се занимавам с много неща, но основно с домашна автоматика.  Модерната баня ми е присърце заради водата, а това, че хората, знимаващи се с автоматика от гледна точка на електричество странят от водата и хората от света на водата бягат от тока, ме амбицира още повече.  С гордост споделям, че в света има една фирма, която специализира в автоматизация на банята и е водеща на пазара с технологии в тази насока, и това е моята фирма.

Родината от птичи поглед.
България – близка или повече далечна?

  Това е неудобен въпрос.  България каквато беше, отдавна не съществува.  Може би най-подходящият отговор би бил аналогията с филма “Замразеният” с Луи дьо Фюнес – аз съм същият, а България различна.  Друга аналогия е идеята, че преди 20 години ние с родината тръгнахме в противоположни посоки.  Работата е в това, че анекдотичният завършек на този разказ, в който движещите се в противоположни посоки се срещат, никога няма да се получи, защото не обикаляме по периферията на кръг, а сме в равнина.

Митът за лесния успех в чужбина –
за пореден път развенчан

  Лесно е запазена марка за холивудски филми, а и аз нямах определени очаквания.  Независимо, че попаднах в прекрасна среда, трябваше да се преизградя като личност.  А това беше не само да науча да говоря английски, но и да намеря мястото си както в обществото, така и професионално.  По природа съм перфекционист, а на тези хора никога не им е лесно заради самите тях и желанието им за покриване на собствените им очаквания.  От английския си започнах да съм доволен след десетина години, като след първите две вече никой не ме питаше откъде съм, което ме радваше и бе признак за добра вокална интеграция. Сега мисля, че тежа на мястото си!

Как близките възприемат избора на
чужбина за реализация?

  Изненадващо позитивно.  Дори дядо ми, който е най-големият родолюбец, ме окуражаваше да не гледам назад.  Предполагам тъжно е, когато си се борил за най-велика България и си оставил част от себе си на фронта, да гледаш, как се руши не само материално, но и социално.  Мисля, че вече го разбирам, а и вярвам, че много истинските патриоти живеят в странство както по времето на Ботев.

Българите и Лондон
или Лондон и българите

  Българите в Лондон са много, но за съжаление общност няма.  За жалост много сънародници оставят зад гърба си добродетелите, които може би са имали и пристигат в чужбина, очистени от такива.  Аз общувам с много хора и около мен има невороятни българи, но през годините си тук съм дал работа на не по-малко от хиляда сънародници, като болшинството от тях ме карат да се срамувам от общия ни произход.  Надявам се проблемът да е връзката “работодател – работник”,  която ние разбираме погрешно. Може би заради Боровец Самоков се е запазил и повечето ми приятели и познати са там, но има градове в България, които почти са се пренесли тук. Как ме възприемат е въпрос, който никога не съм си задавал. Наскоро приятел от детството ми зададе риторичен въпрос: “Какво може да се очаква от народ, който е възпитан с позитивни герои като Хитър Петър?”, та може би това би обяснило как съм възприеман и какви са отношенията между нашенци зад граница.  Вероятно се спекулира за връзките, които съм използвал, за да съм това, което съм сега.  Такива няма!  Имам връзки с хора и то добри, но заради мен самия като човек. Разните националности се възхищават от това, което правя и ме приемат прекрасно.

Англия и България –
далечни или не толкова?

  В Англия животът тече, а в България се влачи! За тези, които имат спомен от грамофона, ще кажа, че слизайки на летище София, динамиката пада от 75 на 33 оборота. Усмивката тук не е прикритие на уязвимост, а израз на щастие и добротел. Приликите са малко, разликите много и трудно биха се разбрали. Истината обаче е, че много малко е необходимо, но управниците не могат да го видят.  Приказката, че надеждата умирала последна не се отнася за настояща България.  Според мен надеждата отдавна странства по света заедно с хора като мен и първо тя трябва да се върне. Промяната е задължение на всеки от метача на улици до учителя и директора и не е необходим нито закон, нито европейска директива, за да е по-добър животът.  Трябват лидери, а такива няма! В Англия се чувствам свободен!

Какво за вас означават определения като
„емигрант”,„бежанец”, „чужденец”?
Как се самоопределяте?

  Нямам време да се самоопределям, просто съм. Когато човек очаква от някого да бъде „емигрант”, „бежанец”, „чужденец” и някакъв друг, сигурно тези определения биха го преследвали.  Аз не очаквам, нито виня. Имам себе си и истинската България в сърцето си.  Онази без новините на турски, чалгата, съвременните политици и нискоморалната комерсиализация, която убива най-уязвимите ми сънародници физически и емоционално.

Грешно ли е мнението, че който попадне в чужбина
непременно успява?

  По-грешна представа едва ли съществува.  Който успява тук, ще успее навсякъде.  Заблудата идва основно от това, че много от хората, които идват тук, живеят по начин, скрит за тези в родината и представата за тях се гради на разказите им.  Много ме развеселиха преди много години “баровци” от Пазарджик, които тук се бяха навряли в една дядова ръкавичка, по пет човека в стая, а там по центъра въртяха ланци и форсираха коли.