Култура

„Защо ходите на църква там, като си имате местност Св. Богородица…”

Ето какво разказа жената: „Казват, че кумове и кръщелници вървели и, извинявайте за израза, кумът поискал на кръщелницата, та по-нагоре някъде има Кумичина дупка. Кумът пипнал кръщелницата и така, това е река Пипнат.  А Просини дол от просил (поискал си). От разкази на 89-годишния си свекър жената си спомня, че някога тук е имало църква, разрушена през войната, но дали е така, не се знае със сигурност. Показва ни камъни, които очевидно са запазени от стар зид. Даже едно време, когато разваляли руините, един човек си ги взел, за  да строи селскостопанска сграда, но след това върху нея паднал гръм и тя изгоряла. Така в шеги и приятни разговори най-сетне стигнахме до въпросния параклис.

Един тежък инцидент лежи в основите му. Преди няколко години  леля Радка прави тежка автомобилна катастрофа, чупи крака си и е под въпрос дали и кога ще проходи. Докато е на легло, й се присънва интересен сън –  на работа в кръчмата е и там й се приказва далечен глас: „ Защо не ходите на тая местност?… Защо ходите на църква там ( сочи към църквата „ Св. Илия”), като си имате местност Св. Богородица? ”. След запитвания до близки и познати установява, че това е именно мястото, където е ходела на шипки и излети с децата си. Веднага отива със семейството си, за да запалят свещ в чест на Богородица и дава обет, ако успее да проходи, всяка година да идва тук и да построи нещо, което да остане за хората.  „С една жена решихме, дадохме поръчка, нарисуваха иконата  – много красива. Така искахме, кой дал 5 лева, кой камък, кой цимент, кой с труд  – да се направи нещо, да е параклисче.  Първата година като дойдохме, бяхме на полянка. После се събраха няколко мъже, направиха маса, пейка, друг донесе мушама, балатум и така от всеки по нещо.  А в началото беше само една иконка тук. Дано да стане параклисът един ден ” – разказва жената. Огорчава я немарливото отношение на хората, неуважението – „С  една жена събираме стотинки, донасяме свещи, но много се краде. Безстопанствено е.Това са хора, които не ги е страх от Господ.” Първоначално идват   семейно заедно със съпруга,  децата и внуците си, както и с приятелски семейства, за да се съберат цели 60 човека на последната среща. Обичайно се събират на 15 август и когато има други Богородични празници – Благовец, 1-ви ноември и др. , общо дванадесет на брой през цялата година. Готвят курбан за Успение, тази година ще бъде постен, тъй като се пада в сряда, а канонът не позволява да се блажи в сряда и петък. Радва я фактът, че все повече млади хора започват да посещават местността, да се събират тук.

 За съжаление редица административни проблеми и неуредици помрачават идиличния образ на свещеното място. „Не знаем мястото на кого е. Дали е раздадено – оплакват се местните – ходихме до поземлената комисия, но трябва да се провери статутът на земята”. Говорили са и с „ религиозните хора” , и то не само от самоковско, за по-висше съдействие, но преди всичко трябва да се даде гласност на въпроса.  „ Не може само да го говориме, трябва отнякъде да се почне”. Има и предложение, съборът  на селото да се установи на 15 август, на Св. Богородица, както е в повечето близки села, „ да е наречено на нещо”, както казват жителите на Алино, за да има повод и празникът да бъде истински.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close